— Не е ли малко прибързано?
— Не можеш да определиш кога ще дойде любовта — отвръща тя и неочаквано става сериозна. — Когато знаеш, значи знаеш.
Виждам, че го мисли и да си призная, може би е права. Ако последните няколко седмици ме научиха на нещо, то е, че нещата, които мислех, че знам, всъщност ми бяха непознати.
— Е, ще трябва да почакаш малко — протестирам и се смея. — Дори не го познавам.
— Точно там е работата. — Тя прави пауза, сякаш търси точните думи. — Познаваш го.
— Какво? Познавам ли го? — гледам я и се отдръпвам. Мислех, че сме приключили е изненадите.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, куклички, но пристигнахме — казва един глас по микрофона в купето на таксита.
Бяхме толкова потънали в разговора, че никоя от нас не осъзна, че сме пред заведението, определено за партито — един частен клуб в Мейфеър.
— О, благодарим — казвам забързано, подписвам фактурата за разход и отравям вратата, за да изляза навън в студения нощен въздух. Умът ми прескача, докато се опитвам да се сетя къде може да съм срещала годеника на Фиона.
— Сигурна ли си? — питам я, когато и тя стъпва на паважа до мен.
— Да — кима и изгледа неестествено нервна. — Първоначално не осъзнах, но се оказва, че го познавам и се чудех как да ти го съобщя… Не исках да бъде затруднително за теб…
— Но аз не познавам никой на име Рики!
Не съм довършила думите, когато голямата черна врага ма клуба се отваря и лично сър Ричард излиза през нея. Лицето му светва, когато ме вижда.
— Скъпа! Толкова ми липсваше! — той разтваря широко ръце.
Мили боже! Какво, става, по дяволите! Знам, че отношенията ни са добри, но чак пък толкова…
— И ти на мен! — възкликва Фиона.
Всъщност той въобще не гледа мен, а сияе и облива с любовни лъчи най-добрата ми приятелка и, докато я вдига във въздуха, аз стоя на стълбите в изумление, с отворена уста и не вярваща на очите си.
И изведнъж разбирам.
Рики е сър Ричард!
След като преодолявам първия шок от откритието, че моят шеф е сгоден за най-добрата ми приятелка, Фиона и Ричард (може да пропусна сър, но не мога да го наричам Рики) нямат търпение да ми разкажат своята история, всичко за техните срещи и как са се открили.
— Така че въобще не ставаше дума за порно по интернет! Той ми определяше среща по интернет! — смее се Фиона, докато влизаме заедно през вратата. Тя и сър Ричард се държат за ръце. Аз се тътря до тях, като верен лабрадор.
Изчервявам се. Сега всичко си идва на мястото — уебкамерата, абонаментът за електронна поща, криенето…
Сър Ричард избухва в смях.
— Да, Фиона ми каза, че си ме мислила за порно-маниак…
О, боже! Толкова ме е срам. Освен това, доколкото си спомням, точно тя беше човекът, който направи предположението, че е пристрастен към порно. Хвърлям й един поглед, който красноречиво казва „Ще те убия“, но тя се смее.
— Значи не си ходила на никакви курсове за кучета — питам бързо, опитвайки се да изместя разговора от шефа и порното. Не е добра комбинация, повярвайте ми.
— Извинявай, малко послъгах — оправдава се тя, — макар че говорихме и за кучета. Рики има червен сетер на име Монти, нали знаеш?
— Да, знам — кимам. — Миналата седмица, когато дойде в офиса, се изпишка в саксията ми с филодендрона. Въпреки тоновете тор, която му сложих, така и не се възстанови.
— О, той няма да посмее да прави бели, когато ти си наоколо, скъпа — смее се шефът, докато прегръща Фиона през кръста.
— Да искаш да кажеш, че съм деспотична?
— Не, по-скоро си изключително убедителна — поправя я той.
— Е, все някой трябваше да те отърве от онзи костюм! — смее се тя.
— Но той беше шит по поръчка…
— И беше ужасен!
Гледам ги как се смеят и говорят, като се прекъсват и довършват изреченията си. Сър Ричард е направо неузнаваем. Това не е същият човек от преди няколко месеца. Прическата му със заметната върху плешивината коса е изчезнала. Вместо това е подстриган късо, модерно, и смея да кажа сякаш има повече коса отпред. Не само това, усмивката му разкрива перленобели зъби, които може да са направени само при някой скъп зъболекар в Делхи. С модерните очила и скъпия костюм, метаморфозата, която забелязах от няколко седмици, е пълна.