— Дадох му малко разкрасяващи продукти — намига ми Фиона, забелязвайки удивеното ми изражение.
Невероятно. Той изглежда съвсем различен от сър Ричард, когото познавам. Вероятно защото наистина е напълно различен човек. Преди около него витаеше някаква леко застояла атмосфера, като нещо, което е било оставено за дълго време на рафта и е било забравено там. Фиона се бе появила, беше го изтупала от прахта и бе вдъхнала нова струя свеж въздух в него, така че сега той е влюбен и щастлив.
— Чудесно, вие двамата изглеждате прекрасно. Поздравления! Наистина се радвам за вас — усмихвам се. — Но имам един въпрос. Как й направихте предложение, докато бяхте в Индия?
— По скайпа! — смее се Фиона.
О, да. Скайпът, бях забравила за него. Спомням си Фиона по бельо на кухненската маса с лаптопа пред нея.
— Изпратих пръстена по куриер до вашия апартамент и Фиона го отвори пред камерата! — обяснява гордо той.
— Тогава той ми зададе въпроса!
— А тя отговори „Да“!
Двамата се смеят щастливо и аз получавам още една ослепителна порция от снежнобелите му зъби. Смея да твърдя, че дори изглежда привлекателен. Не че си падам по него, бързам да прогоня мисълта от ума си, докато влизаме заедно в залата.
„Грей“ е престижен мъжки клуб. Само за джентълмени, но тъй като фамилията на сър Ричард е техен уважаван член от цели три поколения, те са повече от щастливи да бъдат домакини на партито в негова чест в една от частните зали. Всичко е много помпозно и величествено: огромни кристални полилеи висят от таваните с гипсови орнаменти, маслени платна от 18-ти век украсяват стените, на едната от тях има огромна мраморна камина, а на другата — френски прозорци, които водят към тераса, над която е опънат транспарант с надпис: „Щастливо пенсиониране, сър Ричард!“
Е, доста е грандиозно, нали? Но това е парти!
Оглеждам залата, в която дузини балони са оформени като гигантски бутилки текила, ром и уиски — идея, която видях от една уебстраница и поръчах да ги изпратят чак от САЩ. Диджеят, когото наех, се е разположил в ъгъла (с блестящо огледално кълбо и мигащи светлини), а наоколо сноват сервитьори, които разнасят чаши с коктейл „Сър Ричард“, който измислих специално за случая.
И на който всички се наслаждават. Забелязвам това, докато наблюдавам как Ким довършва своя и посяга към друг, няколко момичета от маркетинга изглежда вече са изпили по няколко и танцуват на дансинга, макар че музиката все още не е силна, а между един от директорите в счетоводството и неговата лична асистентка май се заформя нещо като сериозен флирт.
— Тес, трябва да ти кажа едно голямо благодаря — казва сър Ричард, докато Фиона изчезва, за да напудри носа си. — Свършила си страхотна работа.
— О, няма нищо, удоволствието беше мое — усмихвам се аз.
— Искам да ти благодаря и за това, че ни даде благословията си — продължава, като снижава гласа си той. — И да те уверя да не се притесняваш. Осъзнавам, че връзката ни може да изглежда… доста бързо развиваща се… — Той кашля неловко и знам, че и двамата помним как спеше на дивата в офиса си. — Но разводът с лейди Блексток бе започнал преди доста време, и въпреки че все още не бях напълно свободен, намеренията ми към Фиона бяха напълно почтени…
— О, да, не се съмнявам — прекъсвам го бързо, преди да ми признае и още подробности. Той беше чудесен шеф и аз съм сигурна, че щеше да бъде и чудесен съпруг, но предпочитам да не слушам за намеренията му към Фиона, били те почтени или не. — Абсолютно не се съмнявам.
— Чудесно! — очевидно е толкова облекчен, колкото и аз, че няма да говорим на тази тема. — Тогава да се веселим, какво ще кажеш?
Вземам си чаша питие и започвам да говоря с хората. Изглежда всички се забавляват чудесно. Освен, разбира се, вещицата Уенди, която за разлика от всички други, не е облякла рокля за парти, а вечното черно от главата до петите; стои в ъгъла и гледа намръщено. Тя все още страда от факта, че не бе повикана на второ интервю за мястото на сър Ричард. „Не бе необходимо да ходя и на първото! Аз съм очевидният победител!“, оплакваше се високо тя на всеки, който искаше да я слуша.
Улавя погледа ми, но аз се правя, че не я виждам и прекарвам следващия половин час, като я избягвам, преди да дойде време за речта на сър Ричард.