… От рекламата за тоалетна хартия до мечтаната роля…
Застивам и гледам телевизора, докато говорителят продължава.
… един актьор, чиято предишна слава бе свързана с реклама, ще стане новата звезда — красавец в новия сериал в праймтайма „Спешна помощ“, който започва…
На екрана излиза снимка. Боже! Това е Фъргюс. Значи все пак е получил ролята? Нищо чудно, че не беше в офиса си напоследък, сигурно е напуснал куриерската фирма.
— Тес?
Чувам смътно, че вратата се тръшва и гласът на Фиона ме вика, но не мога да отговоря. Гледам екрана като омагьосана.
— Тес, вкъщи ли си? — появява се на вратата на спалнята, едва дишаща и развълнувана.
Все още съм залепена за телевизора и тя също поглежда.
— Това той ли е? — пита след кратка пауза. Разказах й всичко миналата седмица, цялата дълга история с Фъргюс.
Кимам безмълвно.
— Да смятам ли, че не си го чула?
Клатя глава.
— И не съм ходила при него.
Тя се тръшва на леглото и ме прегръща силно и успокояващо.
— Е, аз съм тук, защото ти нося нещо, което ще те ободри — казва, като ме заслепява с усмивката си.
— Този път ще ми трябва повече от пакет „Малтесърс“ — усмихвам се тъжно, като знам какви са лекарствата й за ободряване.
— Не, много по-добро е от бисквити — започва да рови в чантата си, която е гигантска и пълна догоре с всичко, което може да си представи човек. Накрая измъква едно списание. — Татата-да!
Гледам и нищо не разбирам.
— Списание?
— Не просто списание, а моето списание! Ще излезе чак утре на пазара, но аз имам предварително копие. Виж, това е моята статия — казва тя, като прелиства страниците и отваря на една, която навира в очите ми.
— Но това е страхотно, Фиона, добра работа — кимам, а очите ми прескачат по моделите, които позират с различни продукти. Но за да съм честна, трябва да кажа, че Фиона е снимала стотици снимки с продукти и не проумявам защо е толкова възторжена сега.
— Не, не ти говоря за моята работа — възкликва, сякаш е ясно за какво говори. — Сочи с пръст. — Говоря ти за твоята чанта! Виж! — настоява, като забива пръста си в страницата.
Поглеждам там, където сочи, и виждам на цялата страница лъскава снимка на модел с моята чанта през рамо.
— Уха, виж ти — казвам, чувствайки изненадващо удоволствие. Фиона ми върна чантата преди няколко дни, но е странно да я видя на снимка в списание. — Добре изглежда, нали?
— Добре ли? Изглежда страхотно! Фантастично! — вика тя, отгръща страницата и ми сочи друга. — Виж, стилистът я хареса толкова много, че я използва и тук.
Боже! Така беше. Изумена, гледам още различни снимки. Има една, на която моята чанта е пълна с козметични продукти, друга, на която може да се види подплатата, още една в близък план, където се виждат малките пайети, една, на която моделът е преметнал кожените дръжки през голото си рамо… Чувствам се изпълнена с радост. Знаех, че съм свършила добра работа, но чак толкова? Изглеждаше по-добре отколкото съм мечтала.
— И това не е всичко! — като обръща страниците и стига до края на снимките, тя ми показва едно каре: Фотограф Жан-Клод. Модел: Ейми Тру Инк. Стилист: Ейми Уудс. Текст: Фиона Манеринг. Чанта — Тес Конъли.
— Не е ли страхотно?
— Чакай само да кажа на дядо, няма да повярва — казвам развълнувано. Но като познавам дядо, ще повярва и още как. Винаги е казвал, че имам талант; винаги е вярвал в мен. Като Фъргюс. При мисълта за него ме пронизва тъга. Не мога да му кажа, не мога да споделя с него това.
Поглеждам отново към телевизора, сетне го изгасвам.
— Знаеш ли, мисля да си легна рано тази вечер — казвам и затварям списанието.
— Прекалено си развълнувана? Емоциите ти дойдоха в повече? — усмихва се тя.
— Да, нещо такова — усмихвам се и аз. И това е самата истина, прекалено съм развълнувана. Чантата ми е в списание „Сетърдей Спийкс“. Никак не е лошо за първи опит. Човек никога не знае, това може да е първата стъпка към мечтата ми. Надеждата припламва като пламъче. Мислила съм за работа и не съм сигурна какво мога да правя, освен да постъпя в някоя временна агенция, да разхождам кучета или да гледам деца. Но може би, ако правя моите чанти в свободното си време… може би това е начало… може би един ден ще има цяла фотосесия, посветена на моите чанти…