Е, едно момиче има право да си помечтае, нали?
Оставям Фиона и отивам в банята да се измия и приготвя за лягане. Точно си мия зъбите, когато чувам, че телефонът на Фиона звъни. Вероятно е Ричард, те постоянно си говорят, когато не са заедно. Свикнах с това. Макар че я накарах да обещае, че ще сложи ключ на банята, когато той остава тук. След онова, което се случи последния път… Все пак, макар че вече не ми е шеф, представяте ли си да налетя на сър Ричард в тоалетната… Ужас!
Потръпвам.
— Извинете, коя? О, да… не… не се тревожете, всичко е наред, нищо че звъните късно…
Хм, чудя се за кого говори? Не е Ричард, досега щях да чуя поне път пъти „скъпи“. Освен това тя неочаквано говори пак с медения си глас.
— Бихте ли задържали една минутка?
Появява се на вратата на банята, ръката й закрива телефона.
— За теб е — лицето й е придобило странен розов цвят.
Спирам по средата на миенето.
— Кой е? — питам с уста, пълна с ментова пяна.
— Супер Шик.
— Кой е Супер Шик?
Фиона ме гледа с изумление и недоверие.
— Никога ли не си чувала за Супер Шик?
Нещо ми говори, че трябва да съм чувала.
— Ами… не — клатя глава.
— Това е най-горещата, най-модната, най-посещаваната страница за мода в нета! Имат си собствен онлайн-магазин, всички го ползват… — Тя млъква и ме гледа, спомняйки си, че аз съм клиентка на благотворителните магазини.
— О, ясно… — кимам, сетне се мръщя. — И защо Супер Шик искат да говорят с мен?
Тя става още по-силно розова и защо ми се струва, че започва да трепери?
— Обажда се главният им мениджър. Видяла чантата ти и се извинява, че се обажда толкова късно, но нямала търпение да чака до утре сутринта и… — Млъква, почти останала без дъх, преди остатъкът от думите й да се излее като порой: — Няма да повярваш, но искат да направят поръчка!
— Какво?
Гледам зашеметена. За миг не мога да проумея думите й, сякаш продължават да плуват над мен като огромни балони. Не мога да повярвам на онова, което току-що каза, какво означава, как една мечта може да се превърне в истина само е едно мигване на окото.
А сега тя държи телефона, подава ми го и аз го вземам от нея, докато в стомаха ми се блъскат недоверие, радост, възбуда и нерви.
— Здравейте, аз съм Тес Конъли!
Хората казват, че все трябва да започнеш отнякъде. Когато вземат интервю от известни бизнесмени, преуспели актьори или писатели, те винаги споделят как са започнали в гаража, или са сложили началото на бизнеса си в стаята за гости, или са писали в кафенето, защото само там било топло. За мен, началото бе в нашата баня, която не се заключваше.
Защото там, стоейки върху овехтялата постелка за крака, облечена с пижамата си с щампа на Снупи и уста, пълна с паста за зъби, получих първата си поръчка за онова, което щеше да се превърне в чанти от Тес Конъли Дизайн.
И това бе само началото.
42.
Нова година е.
Навън температурата е минус един бог знае колко градуса и вали суграшица. Кълна се, суграшицата е най-ужасното време, което човек познава. Дъждът не е чак толкова зле, стига да имаш чадър, а снегът може да бъде дори прекрасен, когато е пресен, бял и пухкав. Комбинацията от двете обаче са тези ледени парченца, които проникват в кожата, развалят обувките и карат всяко такси в Лондон да изчезва в мъглата.
Не се шегувам, не мога да видя нито една жълта светлина. Но мога да видя купища момичета в официални рокли и изкуствен тен. Те треперят и се опитват да се скрият, търсят отчаяно такси, което да ги закара на партито: а) преди да е ударило полунощ, б) преди да са замръзнали до смърт, или с) и двете. Сериозно, навън си е направо ад.
Поради тази причина съм толкова щастлива да съм си вкъщи, увита като какавида в пашкул, и се усмихвам сама на себе си, докато отдръпвам лицето си от прозореца и суетата, разиграваща се долу на улицата.
Отново е Нова година и аз съм в моя апартамент с централно отопление, което е надуто така, че все едно съм на Бахамите. След като прекарах Коледа с мама и татко, което означаваше, че трябваше да слушам малкия ми брат, който се бе завърнал от Австралия, и на всеки пет минути повтаряше „Ще повярвате ли, че миналата година по това време се излежавах на Бонди Бийч?“, накрая реших да призная, че не обичам Нова година.
Мама беше разстроена. Не можеше да разбере защо дъщеря й иска да се върне в Лондон и да си остане сама вкъщи, когато можеше да се присъедини към тях в местния селски салон „където има диско и всичко останало“. Но след последната нова година, реших, че най-накрая ще бъда вярна на себе си, а това означава никакви отвратителни и гадни партита, никакъв дивашки трафик и никакви опити да изглеждам все едно се забавлявам безумно, докато всъщност искам да си бъда вкъщи по пижама.