— Нека да продължим оттам, където спряхме — казвам тихо.
За миг той се замисля, сякаш се опитва да разбере какво става, сетне лицето му омеква, защото разбира.
— А докъде бяхме стигнали?
— Ами, да видим… — Правя се, че мисля. — Срещнахме се, започнахме да се опознаваме, сетне се скарахме… така че… какво следва след голяма кавга…?
Той се усмихва и вдига вежди.
— Сдобряване?
Очите ни се срещат и двамата се усмихваме. Най-накрая след всичко, което се случи, той протяга ръце, прегръща ме и ме притиска съм себе си.
Желание. Това беше нещото, което почувствах на терасата, докато снегът валеше над главите ни, осъзнавам неочаквано, чувствайки го до себе си. Онова усещане, което не можех да определя. Беше желание.
— Обаче има едно нещо — казвам и той спира. — Отсега нататък трябва да бъдем абсолютно честни един към друг.
— Добре, в такъв случай има нещо, което трябва да знаеш. — Той неочаквано става сериозен.
— Така ли? — чувствам паника.
— Влюбен съм в теб, Тес Конъли.
Оооо, чувствам облекчение.
— Не очаквах да чуя това. Всъщност аз съм влюбена в теб.
Докато ме притиска силно към себе си, бутаме вратата. Тя се затваря зад нас, а той се навежда над мен и топлите му устни докосват моите. Целува ме, все едно съм актрисата, която играе главната роля.
Вярвайте ми, това е нещо, което никога няма да поискам да забравя.
Благодарности
Както винаги, огромно благодаря на моя агент Стефани Кабът, на редактора ми Изобел Акенхед и на всички в Ходър за работата, ентусиазма и подкрепата. Зад всяка нова книга стои цял отбор от хора, които работят зад кулисите, и аз ще бъда вечно благодарна да имам най-добрия такъв екип.
Докато писах тази книга, загубих татко, и искам да благодаря на моите прекрасни приятели, чиято обич и подкрепа ми помогнаха да преодолея най-тежкия момент в живота си: Сара, Рейчъл, Беатрис, Раян, Дана, Крис, Бев, Кати, Миски, Пит, Ват, Саар, Чарли… Това са само част от имената. Благодаря от цялата си душа, щастлива съм, че ви имам.
И накрая благодаря на моята удивителна майка и на сестра ми Кели — не бих могла да направя това без вас. Благодаря ви, че бяхте до мен на всяка стъпка по пътя (а може би при всяка дума). Благодаря ви за вашата сила, необикновена любов и непоклатима вяра в мен като писател.
Ние сме страхотен отбор. Татко би се гордял с нас.