Вземам кърпичка, издухвам шумно носа си, което кара Флий да избяга от мен. При това стъпва, без да иска върху дистанционното, и лапичката му увеличава звука.
— Целият Ню Йорк се е събрал тук, остава по-малко от минута! — обявява бодро и жизнерадостно репортерката. — И така, Ендрю, от всички традиции, коя е любимата ти?
Гледам как камерата се завърта към Ендрю, който още носи смешните си уши като антени и се усмихва маниакално.
— Най-любимата ми традиция е един древен ритуал, при който се взема лист хартия и върху него се написват всички неща, от които искате да се избавите, за които съжалявате или имате мъчителни спомени, които ви терзаят, например някой лош навик на пристрастяване — и хвърляте листа в огъня точно в полунощ. — Той се засмива хитро. — Въпреки че в древните времена, както знаем, не е имало хартия, така че хората са избирали предмет или нещо, което да символизира тези неща.
— Но защо ги хвърляме в огъня? — пита Кери.
— Защото много култури вярват, че чрез изгаряне ще се освободят от лошото. Пречиствате се от него и по този начин не го вземате със себе си през новата година.
— О, страхотно! — кокори се Кери. — Невероятно!
Отпивам още една голяма глътка текила. Тази кокошка направо ще ме убие! Нима наистина вярва на тези глупости?
— Да, наистина е така — кима въодушевено Ендрю. — И още нещо: тъй като пламъците ще изгорят тези неща, искрите ще се разлетят! Така че си намислете едно желание! Каквото си намислите, искрите ще го поемат и пренесат в новата година…
— Така ли? Искате ли да знаете какво е моето желание? — апострофирам с пиянски глас Ендрю и Кери аз.
На екрана Биг Бен започва да бие полунощ, а аз импулсивно грабвам кутията от обувки, пълна с разочарования и гняв, и я хвърлям в огъня.
— Искам никога да не го бях срещала!
Тя моментално е обхваната от пламъци и, докато гледам как връзката ми със Себ се превръща в огнени езици, които изгарят всички болезнени спомени, цялото разочарование, съжаление, болка и мъка, ми се струва, че виждам как една искра литва във въздуха.
След което изчезва в комина, за да бъде понесена от вятъра…
5.
Следващото, което помня, е, че се събудих с глава, тежаща като бетонен блок. Един кънтящ бетонен блок. Отварям едно замъглено око и премигвам, тъй като лъч зимна светлина се забива като кол в зеницата ми.
Къде съм? Колко е часът? Защо имам чувството, че в устата ми има умряло животно?
Опитвам се предпазливо да прогледна през полузатворените си клепачи. Всичко е под някакъв странен ъгъл, а точно пред лицето ми има нещо мокро и кожено.
След което ми просветва:
— Това е агнешката кожа и аз лежа с лице към нея, а от устата ми се точи лига.
— Все още съм напълно облечена — ако моя сексапилен котешки костюм може да наречете дреха.
— Да се наливаш сам с текила в новогодишната нощ наистина не е най-добрата идея.
Мисля, че се разболявам.
Чувам човешки гласове и като оглеждам бавно стаята, осъзнавам, че звуците идват от телевизора.
Сигурно съм се строполила снощи като труп, докато е работел, и съм заспала направо върху килимчето. Дори не съм стигнала до леглото.
За разлика от някои други, мисля си, когато забелязвам Флий, свит върху юргана ми, да мърка щастливо.
Той сякаш долавя мислите ми, прозява се и се протяга, като поставя лапичките си върху възглавницата ми. Очевидно се наслаждава да спи сам в леглото ми, мисля си развеселено, но се чувствам леко пренебрегната, че дори котаракът ми предпочита да спи сам, а не с мен.
Което е смешно, но извинението ми е, че имам махмурлук. Позволено ми е да изпитвам съжаление към себе си.
Опитвам се да съживя крайниците си. Те са като неодушевени, мъртви тежести и са необходими нечовешки усилия, за да се надигна от килимчето. Уау! Докато се изправям, цялата стая се завърта около оста си и ме поглъща вълна на замайване. Хващам се за рамката на леглото, за да не падна. Господи! Това не е добре. Ама никак не е добре.
Чувствайки, че всеки момент ще изригна, поемам дълбоко въздух и тръгвам, влачейки крака. Нуждая се от горещ душ, силно кафе и много парацетамол. Ръмжейки, клатушкайки се, препъвайки се със затворени очи, излизам от спалнята си като зомби от филм на ужасите и вървя към банята на автопилот. Бутам вратата, грабвам една хавлиена кърпа от релсата и се обръщам към мивката. Само че вместо в нещо студено, гладко и направено от порцелан се блъскам в нещо топло, меко и живо.