— Ааааа! — започвам да крещя.
Отстъпвам назад, отварям очи… и едва не припадам. В банята ми има гол мъж! Стои точно пред мен! Върху килимчето. Не носи нищо, освен къси боксерки и очарователна усмивка.
— Честита Нова година! — поздравява ме весело той, сякаш се срещаме на улицата.
Гледам го за миг, изумена и безсловесна, притискам хавлията към гърдите си. Все едно съм сърна, заслепена на пътя от фаровете на автомобил. Неспособна съм да помръдна, нито да кажа нещо.
— Ами, добре… здравей… — успявам да промърморя накрая, опитвайки отместя очите си от силно окосменото му тяло, което е натикано в много тесни долни гащи. Толкова тесни, че всичко се очертава, ако се сещате за какво говоря.
Погледни настрани, Тес! Погледни веднага настрани!
Отмествам очи и се чувствам доста унижена. Това в никакъв случай не е първото нещо, които искам да видя през първия ден на Новата година. При това с непоносим махмурлук.
О, мили боже, той май има цици! — отбелязвам неочаквано наум.
А дали си е направил пиърсинг на зърната?
— Не знаех, че тук живее още някой…
Обръщам отново очи и виждам, че ме зяпа. Тогава и аз го оглеждам. Лицето ми пламва от объркване. По дяволите, Тес, какви ги вършиш? Не бива да го гледаш, не бива да зяпаш зърната му! Отново забивам поглед в земята и започвам да се измъквам заднешком към вратата.
— О… ами… тъй де… те… тоест аз…
Не че има нещо лошо, нямам нищо против пиърсинга, да не съм някаква света вода ненапита! И аз мога да си направя пиърсинг, и татуировки… и… Блъскам се в кантарчето и мисълта ми секва, едва не падам, при което издавам приглушен вик.
— Хей, добре ли сте?
— Да, да, добре съм — мърморя, опитвайки се да не обръщам внимание на болката, която пулсира в палеца ми. — Направо отлично, благодаря.
— Добре, аз свърших, така че банята е ваша — той се усмихва и безгрижно минава покрай мен. Забелязвам, че с една ръка се почесва ентусиазирано по задника.
Цялата трепереща, затварям вратата, след което направо се сгромолясвам върху нея. Сърцето ми бие учестено, ще изскочи от гърдите ми. Пръстът на крака ми пулсира. Главата ми ще се пръсне от болка. Какво, по дяволите, търси някакъв непознат в нашата баня?
Сякаш не знам.
Фиона.
Сигурно го е забърсала снощи на купона и го е поканила. Е, няма да е за първи път. Не казвам, че е „жена с лек морал“, както би се произнесла прекалено строго майка ми, но трябва да призная, че откакто живея с нея, когато си лягам, слагам тапи в ушите си.
При това не от онези, направени от полиуретанова пяна, а индустриални тапи с изключителна ефективност, които могат да блокират шум от милиони децибели. Производителите на тапи за уши, обаче, никога не са чували оргазъм на Фиона.
Като барикадирам вратата с коша за пране, за да не бъда изненадана отново, се обръщам към мивката.
И получавам следващия още по-голям шок.
Забравям за непознатия полугол мъж, с когото току-що се сблъсках. Какъв е този истински ужас срещу мен? Разрошена като разплетена кошница коса, кървясали очи, остатъци от грим. Което само по себе си би било достатъчно зле, ако остатъците бяха от малко червило и спирала за мигли, но не, това са остатъци от нарисувани с черен молив мустаци и нос, които са се размазали по цялото ми лице. И, боже!, това върху бузата ми паяк ли е? Сърцето ми направо спира. Не, само една от изкуствените ми мигли, осъзнавам, докато я отлепям.
Подпирам се с ръце на мивката и се взирам в отражението си, докато издавам отчаяно ръмжене. Чувствам се толкова зле, колкото и изглеждам. Или може би е обратното: изглеждам толкова зле, колкото се чувствам? Както и да е. Все едно. Защото изглеждам и се чувствам ужасно. Не че съм се надявала да видя една чисто нова аз, но все пак е Нова година, мама му стара! Пускам водата, смъквам костюма от ликра, който сякаш е залепнал към тялото ми, прекрачвам ваната и започвам да търкам грим, зъби и коса, докато половин час по-късно се измъквам с чисто лице, чиста коса и увита в халата си. Вече се чувствам жива. Пристъпвам към следващата стъпка от реконструкцията на Тес Конъли. Кафе.
Шляпайки с босите си крака, влизам в кухнята, където ме очаква втора изненада. Планината от чинии, табли и чаши със следи от червилото на Фиона е изчезнала. Вместо нея ме посреща изрядна чистота, блестяща мивка и самата Фиона с идеален грим и най-красивото си копринено кимоно, която лети като пеперуда из сякаш извадената от списание за обзавеждане кухня, и маже с масло препечена филийка. И… спирам за миг, онемяла от изненада… Поглеждам към радиото върху перваза на прозореца. Вместо обичайно гърмящия хип-хоп, това не е ли класическа музика!