Двамата с Лори се спогледахме озадачено.
— Джейк, ще те измъкнем оттук. Ще платим гаранцията, колкото и да е голяма. Ще намерим парите. Няма да те оставим в затвора. Но ще се наложи да прекараш нощта тук, само докато ти предявят обвиненията утре сутринта. Ще се видим в съдебната палата. И с нас ще дойде адвокат. Утре ще се прибереш вкъщи за вечеря и ще спиш в собственото си легло, обещавам ти.
— Не искам адвокат. Искам теб. Ти ми бъди адвокат. Кой ще се справи по-добре от теб?
— Не мога.
— Защо не? Искам теб. Ти си ми баща. Сега имам нужда от теб.
— Разбери, идеята не е добра. Имаш нужда от опитен адвокат. Впрочем аз вече се погрижих за това — обадих се на моя приятел Джонатан Клайн. Той е много, много добър, повярвай ми.
Джейк се смръщи разочарован.
— Ти и без това не можеш, защото си прокурор.
— Вече не съм.
— Уволниха ли те?
— Засега не. Пратиха ме в отпуск. Вероятно ще ме уволнят по-късно.
— Заради мен ли?
— Не е заради тебе. Ти нищо не си направил. Просто така се случи.
— И какво ще правиш? Питам за парите. Нали имаш нужда от работа?
— Не се тревожи за парите. Остави тази грижа на мен.
Един от полицаите — младеж, когото не познавах — почука на вратата и каза:
— Времето ви свърши.
— Обичаме те — каза Лори на Джейкъб. — Много те обичаме.
— Да, мамо.
Тя го прегърна силно. За миг той не помръдна и Лори стоеше, сякаш обвила с ръце дърво или колона. Накрая се смили и я погали по гърба.
— Знаеш ли това, Джейк? Знаеш ли колко много те обичаме?
Той завъртя очи над рамото й.
— Да, мамо.
— Добре. — Лори го пусна и изтри сълзите от очите си. — Щом знаеш, добре.
И на Джейкъб малко му оставаше да се разплаче.
Прегърнах го и аз, притиснах го силно до себе си и се отдръпнах. Огледах го от главата до петите.
— Бъди силен, разбрахме ли се?
— И ти — отвърна Джейкъб.
И се ухили, явно доловил колко театрално прозвуча отговорът му.
Оставихме го там.
А нощта едва сега започваше.
В два часа сутринта още бях на дивана. Усещах се вдървен, нямах сили да шавна, за да се завлека нагоре към спалнята, за да се опитам да заспя.
Лори слезе боса, по долнище на пижама и любимата си тюркоазена тениска, която толкова се беше протъркала, че вече можеше само да спи с нея. Гърдите й бяха отпуснати, косата й — разрошена, клепачите натежаваха. Стана ми жал, когато я видях.
— Анди, ела да си легнеш — каза ми от третото стъпало. — Тази нощ не можем да направим нищо друго.
— Ей сега.
— Не „ей сега“, а веднага. Ела горе.
— Лори, ти слез при мен. Искам да обсъдим нещо.
Тя се дотътри през коридора към хола и след тези десетина крачки напълно се разсъни. Аз не съм от хората, които често искат помощ. И когато това се случеше, тя губеше спокойствие.
— Какво има, мили?
— Седни. Трябва да ти кажа нещо, което скоро ще се разчуе.
— За Джейкъб ли?
— За мен.
Разказах й всичко, което знаех за своя род. За Джеймс Бъркет, първия кръвожаден Барбър, който пренесъл диващината си в Ню Йорк. За Ръсти Барбър, моя дядо и герой от войната, който накрая изкормил човек в сбиване заради катастрофа в Лоуъл, щата Масачузетс. И за моя баща — Кървавия Били Барбър, в чиято неясна за мен оргия на насилието имало младо момиче и нож в изоставена сграда. След трийсет и четири години нерешителност цялата история ми отне пет-десет минути. Щом си признах, всичко изглеждаше твърде незначително, за да ми е тежало толкова време. Отначало вярвах, че и Лори ще се отнесе така към признанието ми.
— Ето това е моят произход — казах накрая.
Тя кимна безизразно, стъписана в разочарованието си — от мен, от моя род, от моята неискреност.
— Анди, защо не си ми казал досега?
— Защото нямаше значение. Аз не съм като тях.
— Но не си разчитал и аз да разбера, че е така.
— Не, Лори, не е заради това.
— Значи просто не ти е хрумвало да споделиш?
— Не. Отначало не исках да ме видиш по този начин. А с времето изглеждаше все по-дребно. Ние бяхме толкова… щастливи.
— Досега, когато беше принуден да ми кажеш, защото вече нямаш избор.
— Лори, искам да научиш това сега, защото е вероятно да се разчуе — не защото наистина е свързано с този случай, а защото винаги изкарват такава мръсотия наяве. Това няма нищо общо с Джейкъб. Или с мен.