— Ръководех специална група от детективи, която съдейства на районната прокуратура на окръг Мидълсекс. Групата се нарича ПКП — съкращение от „Превенция и контрол на престъпността“. В различни моменти се състои от петнайсет до двайсет детективи, всички със специална подготовка и опит, необходими за подпомагане на прокурорите и местните полицейски управления в разследването и наказателното преследване на различни сложни случаи, особено убийства.
Дъфи произнесе малката си реч монотонно, сякаш повтаряше наизустен текст.
— Участвал ли сте в много разследвания на убийства преди тази дата?
— Да.
— Какъв е приблизителният им брой?
— Над сто, макар че не съм ръководил всички.
— Добре, а на 12 април 2007 година обадиха ли ви се по телефона за убийство в Нютън?
— Да. Около девет часа и петнайсет минути сутринта звънна лейтенант Фоли от Нютън, който ми съобщи, че в парка „Колд спринг“ е убито дете.
— Какво беше първото ви действие след това?
— Обадих се в районната прокуратура, за да ги уведомя.
— Това ли е стандартната процедура?
— Да. Законът задължава местните полицейски управления да съобщават на щатската полиция за всички убийства или случаи, в които смъртта не е настъпила по естествени причини. След това ние незабавно уведомяваме районната прокуратура.
— На кого по-точно се обадихте?
— На Анди Барбър.
— Защо на Анди Барбър?
— Той беше пръв заместник-районен прокурор, което означава, че беше втори по ранг след районния прокурор.
— Какви действия очаквахте от господин Барбър, след като той получи информацията?
— Да възложи на някой от прокурорите да ръководи разследването от името на прокуратурата.
— Би ли могъл сам да се заеме със случая?
— Да, би могъл. Самият той се е занимавал с много разследвания на убийства.
— Онази сутрин очаквахте ли, че господин Барбър лично ще поеме случая?
Джонатан само се понадигна от стола.
— Възразявам.
— Възражението се отхвърля.
— Детектив Дъфи, според вас какво щеше да направи господин Барбър по случая?
— Не знаех. Май предполагах, че ще се заеме лично. Още от началото изглеждаше, че случаят ще има голям отзвук. Той често поемаше такива случаи. Но нямаше да се изненадам и ако го бе възложил на някой друг. В прокуратурата имаше и други способни хора освен господин Барбър. Откровено казано, не се замислих за това. Имах си своя работа. Оставих на него да се занимава с прокуратурата. Моето задължение беше да ръководя ПКП.
— Известно ли ви е дали районният прокурор Лин Канаван е била уведомена веднага?
— Не знам, предполагам.
— Добре, а какво направихте, след като се обадихте на господин Барбър?
— Отидох на мястото.
— Кога пристигнахте там?
— В девет часа и трийсет и пет минути сутринта.
— Опишете какво видяхте, когато отидохте там.
— Входът към парка „Колд спринг“ е откъм улица „Бийкън“. Отпред има паркинг. По-нататък са кортовете за тенис и игрищата. Зад поляните всичко е гора, в която има пътеки. На улицата и на паркинга имаше много полицейски коли.
— Вие какво направихте?
— Оставих колата на улица „Бийкън“ и тръгнах пеша към мястото. Посрещнаха ме детектив Питърсън от полицейското управление на Нютън и господин Барбър.
— Отново въпрос за присъствието на господин Барбър — имаше ли нещо необичайно във факта, че той е дошъл на местопрестъплението?
— Не. Живее сравнително наблизо, а и обикновено отива да огледа местопрестъплението, дори когато не възнамерява да се заеме лично със случая.
— Откъде знаете, че господин Барбър живее близо до парка „Колд спринг“?
— Знам, защото се познаваме от години.
— Всъщност вие сте приятели.
— Да.
— Близки приятели?
— Да. Бяхме.
— А сега?
Леко запъване преди отговора на Дъфи.
— Не мога да говоря от негово име. Все още го смятам за приятел.
— Все още ли се виждате извън служебните отношения?
— Не и откакто бяха предявени обвинения срещу Джейкъб.
— Кога говорихте за последен път с господин Барбър?
— Преди Джейкъб да бъде обвинен.
Лъжа, но безобидна. Истината би подвела съдебните заседатели. Те щяха да се заблудят, че не бива да се доверяват на думите му. Макар и пристрастен, Дъфи си оставаше честен за най-важните неща. Каза последното изречение, без да му мигне окото. И аз не трепнах, когато го чух. Целта на съдебния процес е да стигне до правилния резултат, което изисква непрекъснато настройване на механизма по пътя, както се борави с платната на яхтата според вятъра.