Седнах, притиснат от внезапно безпокойство.
— Какъв е тоя Пац — попита той, — за когото говореше твоето приятелче ченгето?
Бях ядосан и объркан, прекалено развълнуван, затова не се замислих, а избълвах:
— Той го е направил.
— Значи той е убил онова хлапе?
— Ъхъ.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Откъде знаеш?
— Имам свидетел.
— И ще оставиш моя внук да си го отнесе вместо него?
— Не, няма да го оставя.
— Ами тогава направи нещо, младши. Разкажи ми за тоя Пац.
— Какво искаш да знаеш? Пада си по момчета.
— Значи блудства с деца?
— В известен смисъл.
— Как така в известен смисъл? Или го прави, или не го прави. Как може да блудства „в известен смисъл“?
— Както и ти беше убиец още преди наистина да убиеш някого.
— Младши, не се хаби. Казах ти, че няма да ме засегнеш.
— А ти престани да ме наричаш „младши“.
— Дразня ли те?
— Да.
— И как да ти казвам?
— Никак.
— Дрън-дрън. Все някак трябва да ти казвам. Иначе как ще си говорим?
— Няма за какво да говорим.
— Младши, много гняв си събрал, знаеш ли?
— Искаш ли още нещо?
— Да искам ли? Че аз нищо не искам от тебе.
— Помислих си, че може би искаш да ти пратя кекс с ножовка в него.
— Ха, майтапчия. С ножовка. Стоплих какво намекваш. Щото съм в панделата.
— Позна.
— Чуй ме сега, младши, не ми трябва кекс с ножовка, ясно? И знаеш ли защо? Ще ти кажа. Щото не съм в затвора.
— Я-я… Кога те освободиха?
— Няма нужда да ме освобождават.
— Няма ли? Ще ти подскажа нещо, смахнат дъртак такъв. Сещаш ли се за онази сграда с решетките? От която никога не те пускат да излезеш? Нарича се затвор, а ти несъмнено си в него.
— Младши, ти си тоя, дето нищо не разбира. В тая дупка са затворили само тялото ми. Това имат — тялото ми. А не мен. Аз съм навсякъде, ясно? Накъдето и да погледнеш, младши, накъдето и да погледнеш. Стопли ли? И гледай да държиш моя внук настрана от това място. Разбра ли, младши?
— Защо не се погрижиш ти за него? Нали си навсякъде.
— Може и да се погрижа. Може да долетя там при вас.
— Виж какво, имам работа. Трябва да затварям.
— Недей, още не сме…
Прекъснах разговора. Но той беше прав — остана с мен, гласът му още дрънчеше в ушите ми. Хванах слушалката и я натиснах ядно в гнездото, после повторих и потретих, докато не престанах да го чувам.
Джейкъб и Лори ме гледаха ококорено.
— Обади се дядо ти.
— Схванах.
— Джейк, не искам никога да говориш с него, чуваш ли? Говоря сериозно.
— Добре.
— Изобщо няма да си отваряш устата, дори да ти се обади. Просто прекъсваш връзката. Разбра ли?
— Добре де, добре.
Лори се вторачи сърдито в мен.
— Анди, това важи и за тебе. Не искам този човек да се обажда в дома ми. Той е като отрова. Следващия път и ти прекъсваш връзката, ясно ли е?
Кимнах.
— Добре ли си? — попита ме тя.
— Не знам.
32
Петият ден от делото.
Точно в девет часа съдия Френч застана на мястото си като буреносен облак и съобщи през зъби, че искането на обвиняемия, процесът да бъде обявен за невалиден е отхвърлено.
— Възражението на обвиняемия срещу споменаването на неговия дядо е отбелязано в протокола и въпросът може да послужи като основание за обжалване. Дадох на съдебните заседатели изрични указания. Според мен това е достатъчно. Предупредих прокурора да не споменава повече този въпрос и повече няма да обсъждаме тази тема. Ако няма други възражения, съдебният пристав да доведе заседателите и да започваме.
Не бях изненадан. Рядко се случва съдебният процес да бъде обявен за невалиден. Съдията би се възползвал от всяка възможност, за да не хвърли в боклука огромните усилия на обвинението да доведе това дело до неговия завършек. А и такова прекратяване на процеса можеше да посрами самия него. Хората биха си казали, че е изгубил контрол над съдебната зала. Разбира се, Ладжудис знаеше всичко това. И може би нарочно прекрачи границата, като разчиташе на особено големия залог в това дело, който правеше прекратяването почти невероятно. А може би съм несправедлив към него.
Делото продължи своя ход.
— Кажете името си, моля.
— Карън Раковски.
— Какво е занятието ви и къде работите в момента?
— Аз съм криминалист в щатската полиция на Масачузетс. В момента работя в лабораторията по криминалистика на щатската полиция.
— В какво по-точно се състои работата на криминалиста?