— На майките не им е лесно — вметнах аз.
— Той пък вече казва, че не ме щял за майка. Все това повтаря. И знаете ли защо? Мисля си, че е щото съм напълняла, щото не съм хубавица. Не съм кльощава като Кристин, не ходя на фитнес и нямам хубава коса. Такава съм си! Ама си оставам негова майка! Знаете ли как ме нарича, като иска да ме ядоса? Била съм дебело лайно. Правя всичко за това момче, ама всичко! Да не съм дочакала благодарност от него досега? Да не ми е казал поне веднъж „Мамо, обичам те“? Как пък не. Само повтаря: „Имам нужда от пари“. Иска пари от мен, а аз му казвам: „Мати, не мога да ти дам пари“. А той продължава да врънка: „Хайде бе, мамо, поне два-три долара“. Казвам му, че нямам излишни пари, щото ми трябват да му купувам всички ония неща, дето ги харесва. Като онова яке с емблемата на „Селтикс“, дето непременно трябваше да го има. Сто и петдесет долара се изръсих като глупачка, за да го зарадвам.
Вратата на стаята се отвори и Мат Маграт влезе — бос, само по шорти „Адидас“ и тениска.
— Мамо, що не млъкнеш, а? Ще пощуриш човека.
Според данните в полицейските доклади за сексуалното посегателство на Лионард Пац жертвата трябваше да е на четиринайсет години, но това момче изглеждаше с няколко години по-голямо. Беше красавец, с квадратна челюст и изражение на обигран мърльо.
Показа се и приятелката му Кристин. Не беше хубава като Мат, с тясно лице, малка уста, лунички и плоски гърди. Носеше блузка с широк разрез горе, която се смъкваше накриво и оголваше млечно бяло рамо и презрамка на лилав сутиен. Прозрях мигновено, ме момчето изобщо не държи на нея. Най-вероятно съвсем скоро щеше да й разбие сърцето. Съжалих я още преди да се покаже цялата от стаята. Изглеждаше на тринайсет или четиринайсет. Още колко ли мъже щяха да й разбиват сърцето, преди да й омръзне?
— Ти ли си Матю Маграт?
— Аз съм. Защо питате? Кой сте вие?
— На колко години си, Матю? Кога си роден?
— 17 август 1992 година.
За малко ме разсея мисълта за годината — 1992-ра. Колко близко минало изглеждаше, но колко се бях отдалечил от нея в живота си. Тогава вече бях юрист от осем години, а с Лори се опитвахме да заченем Джейкъб.
— Още не си навършил петнайсет години.
— И какво от това?
— Нищо. — Погледнах за миг Кристин, която ме наблюдаваше с присвити очи, както подобава на лошо момиче. — Дойдох да те попитам за Лионард Пац.
— За Лен? Какво искате да знаете?
— „Лен“? Така ли го наричаш?
— Понякога. А вие кой сте все пак?
— Аз съм бащата на Джейкъб Барбър. Момчето, което обвиниха за убийството в парка „Колд спринг“.
— Ъхъ — кимна Матю. — Досещах се, че е нещо такова. Рекох си, че може да сте ченге. Щото така ме зяпахте. Все едно съм направил нещо лошо.
— Мат, а ти как мислиш — направил ли си нещо лошо?
— Не съм.
— Ето, няма за какво да се тревожиш, нали? Все едно ти е дали съм ченге.
— Ами тя? — кимна той към момичето.
— Защо я намесваш?
— Не е ли престъпление да правим секс, ако е прекалено малка… как го наричаха?
— Блудство с малолетни.
— Да бе. Ама не се брои, ако и аз съм прекалено малък, нали? Ако двамата са малки и правят секс, сам разбирате, един с друг, ако и двамата са малолетни, но се чукат…
— Мат! — сгълча го майка му.
— В щата Масачузетс минималната възраст за секс по взаимно съгласие е шестнайсет години. Ако двама четиринайсетгодишни правят секс, значи и двамата извършват блудство с малолетни.
— Казвате, че блудстват един с друг, а?
— Формално погледнато е така.
Той изгледа Кристин заговорнически.
— Маце, ти на колко си?
— На шестнайсет.
— Ей, днес съм късметлия!
— Моето момче, не прибързвай. Има още време до края на деня.
— Я слушайте какво ще ви кажа — май ще е по-добре хич да не приказвам с вас — нито за Лен, нито за друго.
— Мат, не съм полицай. Не ме интересува на колко години е твоята приятелка, не ме интересува какво правите. За мен е важен само Лионард Пац.
— Значи сте татко на онова момче, а?
— Да.
— Вашият син не го е направил, да знаете.
Чаках, а сърцето ми щеше да изскочи.
— Лен го е направил.