— Мат, откъде знаеш?
— Просто знам.
— Как си научил? Доколкото знам, ти си жертва на сексуално посегателство. Не предполагах, че познаваш… Лен.
— Историята е малко заплетена.
— Наистина ли?
— Ъхъ. С Лени сме приятели… горе-долу.
— Той е от онзи вид приятели, срещу които подаваш оплакване в полицията ли?
— Ще ви кажа честно — онова, за което го натопих… не е направил нищо такова.
— Не е ли? Тогава защо подаде оплакване?
Мат се засмя.
— Нали ви казах — заплетена история.
— Опипвал ли те е или не те е опипвал?
— А бе, опипвал ме е.
— И какво заплетено има в историята?
— Ей, сериозно ви говоря, не ми е приятно да си приказваме за това. Не ми се вярва, че е добре да си приказвам с вас. Имам право да си мълча. И веднага ще си използвам правото, ясно?
— Имаш право да мълчиш пред полицаите. Аз не съм от тях. Петата поправка не важи пред мен. Сега в тази стая няма никаква Пета поправка.
— Може да загазя.
— Мат… моето момче. Чуй ме. Аз съм много търпелив човек. Но ти започваш да ме изнервяш. И вече се чувствам… — вдишах с пълни гърди — … ядосан, схващаш ли, Мат? Не ми харесва да се чувствам така. Затова хайде да спрем с игричките, може ли?
Усещах колко е огромно тялото ми. И колко по-едър съм от това хлапе. Струваше ми се, че ставам все по-голям и накрая стаята няма да ме побере.
— Мат, ако знаеш нещо за онова убийство в парка, кажи го. Защото, моето момче, изобщо не можеш да си представиш какво преживях досега.
— Не искам да говоря пред тях.
— Чудесно.
Пръстите ми твърдо стиснаха мишницата му и я извиха. Знаех с каква лекота бих могъл да отделя ръката от тялото му с още малко усукване, как бих могъл да откъсна тази кожа, мускули и кости… Поведох го към спалнята на майка му — неголяма стая с легло, нощно шкафче, приспособено от два кашона, обърнати с дъното нагоре, и мозайка от снимки на известни актьори, изрязани прилежно от списания и закрепени с прозрачни лепенки по стените. Затворих вратата и застанах пред момчето, скръстил ръце на гърдите си. Адреналинът се изцеждаше от мускулите ми със същата бързина, с която нахлу, сякаш и тялото ми позна, че кризата е отминала и хлапето няма да се инати повече.
— Разкажи ми за Лионард. Как се запозна с него?
— Залепи се за мен веднъж в „Макдоналдс“, един такъв мазен и смачкан. Предложи да ме почерпи нещо — сандвич или каквото поискам. Бил готов да ми купи каквото ми щукне, само за да хапнем заедно, да поседи на същата маса. Знаех си, че е педалче, ама като предлагаше да ме почерпи с „Биг Мак“, що да ми пука? Аз нали си знам, че не съм гей, тогава какво ме засяга? Съгласих се, седнахме да ядем и той взе да ми се прави на голям мъжага, на голяма свежарка, все едно сме си приятелчета. Попита искам ли да отида с него в апартамента му. Имал много дискове, можело да гледаме някакъв филм, такива неща. Ясно ми беше за какво се натиска. Аз веднага го отрязах, че нищо няма да правим, но ако има мангизи, може и да стане работата. И той изръси, че щял да ми даде петдесетачка, за да ме опипа по пакета, ама само през панталона. Аз пък му казах, че за стотачка ще го оставя да ме пипа. И той се нави.
— Значи ти даде стотачка?
— Ами да. Само за да ме пипа по гъза и останалото.
Хлапето прихна от мисълта, че е изкопчило сто долара за такава дреболия.
— Продължавай.
— После все ме врънкаше, че искал пак да го прави. И всеки път ми даваше по сто долара.
— А ти какво правеше за него?
— Нищо. Заклевам се.
— Мат, не ме занасяй. Нищо срещу сто долара?
— Истина е. Винаги му позволявах само да ме обарва по гъза и… и отпред де.
— Свалял ли си дрехи от себе си?
— Не. Винаги си бях с дрехите.
— Всеки път ли?
— Всеки път.
— И колко пъти го направихте?
— Пет.
— Значи се събраха петстотин долара?
— Така е.
Мат пак се подхилваше. Лесни пари.
— А бъркаше ли в панталона ти?
Кратко двоумение.
— Веднъж.
— Веднъж ли?
— Наистина веднъж.
— Колко продължи това?
— Няколко седмици. Разправяше, че не можел да си го позволи повече.
— И какво се случи в библиотеката?
— Нищо. Аз не съм влизал в тая библиотека. Дори не я знам къде е.
— А защо подаде оплакване срещу него?
— Той каза, че вече не искал да ми плаща. Не му харесвало да плаща, не бивало да е така, ако сме… един вид приятели, нещо такова. Аз му казах, че ако не ми плаща, ще го натопя. Знаех си, че е с условна присъда и е в списъка на сексуалните престъпници. И ако наруши условията, отива в пандиза. Той също си знаеше.