Сякаш бях друг човек. И макар да се чувствах различен, движенията и постъпките ми се редуваха естествено и плавно — диво, необичайно и вълнуващо преживяване.
Излязох от колата и тръгнах към него, преди дори да осъзная какво върша, без да съм решил, че ще го предизвикам.
Той вдигна ръце с длани към мен, на лицето му се изписа изненада.
Сграбчих го за ризата и го притиснах в колата му. Наврях лицето си в неговото и изръмжах:
— Знам какво си направил!
Той не отговори и аз повторих:
— Знам какво си направил.
— За какво говорите? Кой сте вие?
— Знам за момчето в парка „Колд спринг“.
— Ох, Господи… Вие сте луд!
— Не можеш да си представиш колко си прав.
— Не знам за какво говорите. Честна дума. Сбъркали сте ме с някого.
— Така ли? Помниш ли как срещна Бен Рифкин в парка? Помниш ли как каза на Мат Маграт, че ще го направиш?
— Мат Маграт ли?
— Колко дълго наблюдаваше отдалече Бен Рифкин, колко дълго го дебнеше? Заприказва ли го? Носеше ли ножа в онзи ден? Какво се случи? Да не си му предложил същата сделка като на Мат Маграт — стотачка на опипване? Той отказа ли ти? Подиграваше ли ти се, обиждаше ли те? Опита ли се да те удари, да те блъсне, да те уплаши? От какво пощуря, Лионард? Какво те подтикна да го направиш?
— Вие сте бащата, нали?
— Не, аз не съм бащата на Бен.
— Говоря за момчето, което обвиниха. Вие сте неговият баща. Казаха ми за вас. Прокурорът ме предупреди, че ще се опитате да говорите с мен.
— Кой прокурор?
— Ладжудис.
— И точно какво ти каза?
— Каза, че сте си набили в главата тази версия и може би ще се опитате да говорите с мен някой ден, но аз не бива да се съгласявам. Той каза, че сте…
— Какъв?
— Че сте луд. И може да прибегнете към насилие.
Пуснах Пац и се отдръпнах.
Видях учуден, че съм по повдигнал над асфалта. Той се смъкна по задницата на колата и стъпи на земята. Червената му риза се бе извадила от панталоните и оголваше широкия му изпъкнал корем, но той още не смееше да си оправи дрехите. Наблюдаваше ме предпазливо.
— Знам какво си направил — уверих го, докато се опомнях. — Няма да допусна да тикнат моето момче зад решетките вместо теб.
— Но аз нищо не съм направил.
— О, направил си, и още как! Мат ми разказа всичко.
— Моля ви да ме оставите на спокойствие. Нищо не съм направил. Правя само това, което прокурорът поиска от мен.
Кимнах, почувствах се уязвим, бях изтървал нервите си. Засрамих се.
— Знам какво си направил — повторих тихо и уверено, по-скоро заради себе си.
Думите ме утешиха като кратка молитва.
Г-н Ладжудис: Продължихте ли да следите Лионард Пац през този ден?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Но защо? Какво сте се надявал да постигнете?
Свидетел: Опитвах се да разкрия престъплението, да докажа, че Пац е убиецът.
Г-н Ладжудис: Наистина ли вярвахте в това?
Свидетел: Да. Ти сбърка, Нийл. Сведенията и уликите насочваха към Пац, а не към Джейкъб. Това беше вярната следа. От теб се искаше да вървиш натам, накъдето те водят доказателствата. Такава ти беше работата.
Г-н Ладжудис: О, не се предаваме, значи?
Свидетел: Нийл, ти нямаш деца, нали?
Г-н Ладжудис: Нямам.
Свидетел: И аз не очаквах да имаш. Иначе щеше да ме разбереш. Казал ли си на Пац да не говори с мен?
Г-н Ладжудис: Да.
Свидетел: Защото си знаел, че ако съдебните заседатели чуят за доказателствата срещу Пац, никога не биха повярвали във вината на Джейкъб. Играл си с подправено тесте карти, а?
Г-н Ладжудис: Подготвях обвинението. Именно срещу заподозрения, който според мен бе извършил престъплението. В това се състои моята работа.
Свидетел: Ако е така, защо се опасяваше толкова съдебните заседатели да не научат за Пац?
Г-н Ладжудис: Защото не го е направил той! Вършех каквото беше правилно според мен въз основа на данните, с които разполагах в онзи момент. Виж какво, Анди, ти не задаваш въпросите тук. Това вече не е твое задължение, а мое.
Свидетел: И все пак е странно, нали? Да кажеш на някого да не разговаря със защитата на обвиняемия. Това се нарича прикриване на оневиняващи доказателства. Но ти си имаше свои подбуди, нали, Нийл?
Г-н Ладжудис: Няма ли поне да… Моля ви, обръщайте се към мен с „господин Ладжудис“. Поне това съм заслужил.