Свидетел: Кажи им, Нийл. Хайде, кажи им какво знаеше за Лионард Пац. Нека те да чуят това, което съдебните заседатели изобщо не научиха.
Г-н Ладжудис: Да продължим нататък.
22
Г-н Ладжудис: Насочвам вниманието ви към документ, отбелязан като веществено доказателство номер… да, 22. Познавате ли този документ?
Свидетел: Да, това е писмо от доктор Фогъл до Джонатан Клайн, нашия адвокат.
Г-н Ладжудис: А датата?
Свидетел: 2 октомври.
Г-н Ладжудис: Две седмици преди делото.
Свидетел: Да, горе-долу.
Г-н Ладжудис: Отбелязано е „Копие до г-н и г-жа Барбър“. Прочетохте ли писмото тогава?
Свидетел: Да.
Г-н Ладжудис: Но вашият адвокат не представи писмото като доказателство по делото, нали?
Свидетел: Не, поне доколкото ми е известно.
Г-н Ладжудис: Доколкото е известно на всички.
Свидетел: Нийл, не давай свидетелски показания. Задавай си въпросите.
Г-н Ладжудис: Добре. Защо обвинението не беше запознато с този документ?
Свидетел: Защото е поверителна информация. Писмото е част от конфиденциалните контакти между лекар и пациент, освен това е работен документ, което означава, че е създадено от екипа на защитата в подготовката за делото. Ето защо е поверително. Не подлежи на задължително представяне в съда.
Г-н Ладжудис: Но сега го представихте. И то в отговор на обичайно искане. Защо? Отказвате ли да се позовете на поверителния му характер?
Свидетел: Не аз би трябвало да реша дали да го представя. Но вече няма значение, нали? Сега само истината има значение.
Г-н Ладжудис: Пак се почна. Стигнахме до момента, когато ще ни обясните дали вярвате в системата.
Свидетел: Нийл, системата е толкова добра, колкото й позволят работещите в нея хора.
Г-н Ладжудис: Доверявахте ли се на доктор Фогъл?
Свидетел: Да. Напълно.
Г-н Ладжудис: И сега ли? Не се ли е случило нещо, което да разколебае доверието ви в нейните заключения?
Свидетел: Имам й доверие. Тя е добър лекар.
Г-н Ладжудис: Значи не оспорвате нищо от съдържанието на писмото?
Свидетел: Не оспорвам.
Г-н Ладжудис: А каква беше целта на това писмо?
Свидетел: То представя мнение. Предназначено е да обобщи изводите на доктор Фогъл за Джейкъб, за да реши Джонатан дали да я призове като свидетел и дали иска изобщо да засяга тази тема — проблема за психическото здраве на Джейкъб.
Г-н Ладжудис: Моля ви да прочетете пред голямото съдебно жури втория абзац от писмото.
Свидетел: Цитирам: „Впечатленията ми от клиента са за умеещо да се изразява добре, интелигентно, учтиво момче на четиринайсет години. Той е стеснителен и необщителен в известна степен, но нищо в поведението му не подсказва намалена способност да си представя, да си спомня или да обяснява случките, свързани с това дело, или да помогне на адвоката си във вземането на осмислени, разумни, добре обосновани решения относно собствената му правна защита.“
Г-н Ладжудис: Всъщност доктор Фогъл стига до професионално заключение, че Джейкъб е вменяем и може да бъде съден, нали?
Свидетел: Говорите за правна, а не за медицинска оценка. Да, все пак сте прав — доктор Фогъл прави заключение именно за това.
Г-н Ладжудис: А наказателната отговорност? Тя засяга и този въпрос в писмото, нали? Погледнете третия абзац.
Свидетел: Така е.
Г-н Ладжудис: Прочетете го, моля.
Свидетел: Цитирам: „Засега няма достатъчно данни за категорично заключение дали Джейкъб различава адекватно добро и зло и дали може да контролира адекватно поведението си съобразно тази разлика. Но може би има достатъчно данни в подкрепа на хипотетични твърдения, опиращи се на генетични и неврологични доводи съгласно теорията за „неудържимия подтик“. Край на цитата.
Г-н Ладжудис: „Може би има достатъчно данни“, „хипотетични твърдения“ — много предпазливо, нали?
Свидетел: Това е напълно разбираемо. Хората биха се отнесли скептично към опити да бъде оправдано едно убийство. Ако доктор Фогъл се бе явила в съда да даде показания, би било по-добре да е непоклатимо уверена в думите си.