— Ти сам се напъха тук — казах му.
— Да, сам се напъхах тук, излежавам си присъдата и не се оплаквам. Чу ли ме да се оплаквам?
Не отговорих.
— Е, какво искаш от мен? Искаш да направя нещо за горкия, невинен, малък Джейкъб ли?
— Може би ще поискам да дадеш показания.
— Какви показания?
— Нека те попитам нещо. Когато уби онова момиче, какво почувства? Не физически. Какво ставаше в главата ти, за какво мислеше?
— Как какво съм мислел?
— Защо го направи?
— Какво искаш да ти отговоря? Ти ми кажи.
— Само искам да чуя истината от тебе.
— Да бе. Това никой не го иска. И тъкмо хората, дето ти разправят, че искали истината — от мен да знаеш, хич не я искат. Ти ми кажи какво искаш аз да кажа, за да помогна на момчето, и ще го кажа. Не ми дреме.
— Ще те попитам с други думи — когато се случи, мислеше ли изобщо за нещо? За каквото и да било? Или беше някакво непреодолимо желание?
Едното ъгълче на устата му се изви нагоре.
— Непреодолимо желание ли?
— Просто ми отговори.
— Това ли си намислил, а?
— Няма значение какво съм намислил. Само ми кажи какво почувства.
— Почувствах непреодолимо желание.
Издишах шумно и продължително.
— Знаеш ли, ако беше по-умел лъжец, може би нямаше да си тук.
— А ако ти не беше толкова умел лъжец, може би нямаше все още да си отвън. — Той се загледа втренчено в мен. — Щом искаш да ти помогна, за да отървеш хлапето, ще ти помогна. Той ми е внук. Само кажи какво трябва да направя.
Бях решил, че Кървавия Били Барбър изобщо няма да припари до съдебната зала, за да даде показания. Той беше нещо по-лошо от лъжеца — той беше неумел лъжец.
— Добре, щом искаш да научиш защо дойдох, ето за какво. — Показах му малкото пакетче, в което имаше стерилна клечка с памуче. — Искам да потъркам венците ти с това. За ДНК проба.
— Надзирателите няма да разрешат.
— Нека аз се занимавам с надзирателите. От теб искам да се съгласиш.
— И за какво ти е моята ДНК?
— Търсим една конкретна мутация. Нарича се МАОА елиминация.
— Що за чудо е тази МАОА елиминация, мамка му?
— Генетична мутация. Някои мислят, че предразполага към по-агресивно поведение в определени обстоятелства.
— Кой го мисли?
— Учени.
Очите му се присвиха. Можех да прочета мислите му, себичния стремеж на стария затворник да се възползва от всяка пролука — може би надушваше нещо, с което да опита да отмени собствената си присъда.
— Като те слушам, почвам да си мисля, че Джейкъб май не е толкова невинен.
— Не дойдох тук да чуя мнението ти. Дойдох да взема проба от твоята слюнка с тази клечка. Ако откажеш, ще получа съдебно разпореждане, ще се върна и ще го направим по трудния начин.
— Защо да откажа?
— А защо да правиш каквото и да е? Никога не съм разбирал такива като теб.
— Какво има да разбираш? Същият съм като другите. Същият като теб.
— Аха, ясно. Щом казваш.
— Не ми ги пробутвай тия „щом казваш“. Някога замислял ли си се, че без мен нямаше да те има?
— Всеки ден си го мисля.
— Видя ли?
— Само че не се радвам на тази мисъл.
— Е, няма значение дали ти харесва, момко, още съм твоят старец. Не е задължително да се радваш.
— Няма на какво.
След кратки спорове и разговор със заместник-директора на затвора се уговорихме как да го направим. Не ми позволиха лично да взема пробата, както щеше да е най-добре, защото доказателството щеше да е неоспоримо — можех да дам показания под клетва, че пробата е валидна, защото през цялото време е била в моите ръце. В Северния затвор обаче нямаше изключения от правилото „без преки контакти“. Накрая ми разрешиха да дам пакетчето на един надзирател, който пък го предаде на баща ми.
Дадох му подробни указания по телефона в кабината.
— Трябва само да отвориш пакета и да потъркаш отвътре бузата си с върха на клечката. Колкото да поеме малко слюнка. После пъхни клечката навътре, където се съединяват челюстите. След това искам да сложиш клечката в пластмасовото шишенце, без да е допирала нищо друго, и да завинтиш капачето. После сложи онзи етикет на масата пред себе си, подпиши се и посочи датата. Трябва да наблюдавам действията ти през цялото време.
С ръце в белезници той успя да разкъса хартиената опаковка на клечката — беше дървена и по-дълга от обикновена клечка за уши. Баща ми я пъхна в устата си като близалка и се престори, че я захапва. Вторачен в мен през прозореца, той оголи зъбите си и потърка с памучето по горните венци. След това я пъхна по-навътре в устата и потърка бузата. Накрая ми показа клечката през прозореца.