Спускането им се стори безкрайно. Въпреки всичко те бързаха, защото въздухът ставаше все по-влажен. Когато стигнаха подножието на стълбата, лъчите на сферата се отразиха в повърхността на малко езерце.
Не природата, а човешки ръце бяха издълбали кръглия басейн, пълен с вода, от която двамата жадно загребаха с шепи, за да се напият. Хладната струя извираше от чучур, изваян като глава на приказно чудовище. Николе въздъхна, седна и се облегна назад, бършейки водата по брадичката си с крайчеца на раздраната и изпоцапана рокля.
— Как мислиш, след като Върховните съдбини утолиха жаждата ни, дали няма да ни предложат и храна? — запита тя, сякаш отсега нататък нищо вече не можеше да я учуди.
Думите й разбудиха глада на Кенрик. Много време бе минало от последната му вечеря на трапезата на крал Кор в Ланасколския палат. Той стана на крака, после се наведе да вдигне сферата от пода, където я бе оставила Николе. Мракът наоколо беше толкова гъст, че слабата светлинка едва се преборваше с него. Виждаше само най-долните стъпала и част от стената — останалото тънеше в тъмнина. Но сега, след като бе утолил лютата жажда, той усети и още нещо. Дразнещ остър мирис. Породен не от влагата, а съвсем различен, тежкият дъх долиташе на тласъци, като че носен от някакъв ветрец из тунелите.
Не му се искаше да напуска езерцето. Кой знае дали пак щяха да открият вода сред този лабиринт. Сега навярно се намираха дълбоко под пустинята — ала нямаше представа дали вървят на изток, запад, север или юг.
Когато изрече мислите си на глас, девойката кимна в отговор. Междувременно тя бе доразкъсала парцаливата си пола и събираше на топка провисналите краища. Сега ги омотаваше около кръста си, за да не й пречат.
— Нямаме избор — каза тя. — Тия подземия трябва да са издълбани с някаква цел. Следователно на другия край все ще открием нещо, било то врата, арка или изход.
Държеше се както при първата им среща, сякаш отново си бе възвърнала вярата в собствените сили и тяхното общо бъдеще. Кенрик неволно й завидя. Тя протегна ръка и пое сферата. Като се ориентираха по лявата стена, двамата отново поеха напред.
Тук нямаше наклон. Подът беше съвсем равен. По стените вече липсваха изображения, макар да личаха бразди и драскотини, като че многобройни минавания на някаква тежка маса бяха изтъркали камъка, оставяйки полирани жлебове на средата между пода и тавана.
Под краката им нямаше нито отронени камъчета, нито прах. Изглежда навлизаха в нов коридор, защото отдясно се извиси втора стена и Кенрик забеляза нещо окуражаващо. В подножието й бе издълбан улей, по който течеше вода, може би преливаща от кръглото езерце.
Николе наведе сферата над потока и Кенрик чу смеха й.
— Върховните съдбини са благосклонни. Имаме вода… поне засега.
Но имаше и още нещо. В лицата им лъхаше тежък мирис на застояло и вкиснато. Кенрик стисна ръката на девойката и я застави да спре, като се ослушваше напрегнато. По китките му пареха раните, оставени от челюстите на огнените гъсеници. Сети се за стенописите от горния коридор — грамадните гъсеници, които можеха да носят ездачи.
Никакъв звук — само миризмата ставаше все по-тежка. Предпазливо продължиха напред. В стената отляво се появи отвор и мирисът, които долиташе оттам, му бе познат отдавна — мирис на смърт и тлен. Той придърпа Николе към себе си, по-далеч от тази зловеща врата. Внезапно момичето възкликна, изтръгна се от прегръдката му и посегна да вдигне нещо от пода.
Предметът се оказа дълго парче лиана, дебела колкото китката му и отрупана с бледозелени плодове, два от които бяха смачкани, разкрили месестата си белезникава вътрешност. Останалите четири, макар и натъртени, бяха здрави.
Николе размаха лианата.
— Салас! — изрече тя възторжено, сякаш се бе натъкнала на приказното съкровище на Ксотал. — Това е храна!
Бързо обраха плодовете, всеки от които беше едър колкото юмрукът на Кенрик. Дъвчейки с пълна уста, той се запита как лианата е попаднала тук. Николе пъхна един плод в подгънатата си пола и захапа друг, после тихичко пристъпи към отвора, откъдето долиташе вонята.
Кенрик се хвърли след нея, ала спря изумен от гледката, която се разкриваше в сиянието на сферата. Виждаше се само част от зала, претъпкана с повехнала гниеща растителност. Плодните лиани се преплитаха с други стъбла и всичко това беше пресовано, така че да освободи място за нови количества. Запита се за какво може да служи подобна отвратителна колекция.
— Хайде!
Николе остави сферата на пода, разхлаби закопчалките на раменете си и разпусна парцаливия пояс, който бе оформила преди малко. След миг полата се свлече в нозете й и тя остана по риза.