Девойката набързо разпъна свалената дреха и се наведе над най-близката камара — подбираше плодове и някакви непознати зърна, като отхвърляше смачканите и презрелите. Кенрик последва примера й. Накрая тя омота провизиите в полата и доколкото можа стегна импровизираната торба. Скоро двамата се измъкнаха навън и с удоволствие вдъхнаха по-свежия въздух в коридора.
— Това е склад на огнена гъсеница — каза Николе. — Инстинктът ги кара да събират растителност под земята, докато изгние и ферментира, за да я изядат. Но…
— Да… размерите! — добави Кенрик, който вече и сам се досещаше какво може да означава находката им.
Дребните пустинни животинки не бяха в състояние да отмъкнат под земята тия грамадни лиани, нито пък да струпат такова обширно бунище. Кенрик опипа ръцете си и разбра, че почти няма място за съмнения — в тунелите бродеха гигантски гъсеници. Изображенията по стените показваха, че някога са ги яздили хора, ала стенописите бяха много стари. Дружбата помежду им трябва да бе изчезнала отдавна, щом Николе не бе чувала за нея. Освен ако…
— Възможно ли е да наближаваме храма Орм? — запита той.
— И аз това се чудех. Но не ми се вярва да сме били отвлечени от жреците на гъсеницата. Мозъчният сондаж… не е тяхна работа. Те си имат други магически способи.
— Според ЗАТ те се готвят за война. Представи си, че изневиделица изникне армия от ездачи на гъсеници — какво биха направили бойците от Ланаскол? А ако връхлетят и бродниците…
— Тогава биха помели и най-силната войска на крал Кор — завърши тя. — Но защо ще им трябва пророчество, ако владеят подобна мощ?
— Може би защото сами вярват в него. Кажи ми какво знаеш за жреците на Орм?
— Само онова, което е успял да събере ЗАТ чрез лъчевото разузнаване. Всичко останало е от втора ръка. Доколкото разбирам, от поколения насам техните йерарси не са напускали храма, навън излизат само най-низшите служители. Но дори и те странят от обикновените хора и общуват единствено с крал Кор и придворните съветници. От време на време жреците изпращат послания, с които призовават в храма някой благородник — или самия крал — за да узнае новото пророчество. Кралете почти винаги са се отзовавали. Говори се, че двама отказали да се подчинят и съдбата ги наказала. Само че не е открита никаква връзка между жреците и последвалите нещастия. Сегашният крал никога не е бил канен. Това знам, а и ЗАТ май не знае повече…
— Казваш, че те имат тайни и строго ги охраняват.
— Да. Един от кралете се разбунтувал открито, повел войска да превземе храма и… изчезнал. Завърнали се само няколко заблудени бойци от края на колоната, но всички били с помътен разсъдък. Тази легенда е отпреди двеста планетни години… а някои подробности подсказват, че може би тогава жреците са използвали гигантски огнени гъсеници.
— И след това всички са се подчинявали безпрекословно на поканите — каза Кенрик. — Да, такъв нагледен урок дава ефект. Обаче тук откриваме една важна подробност. Много от тия растения са свежи. Следователно, който и да ги е събрал, има достъп до повърхността — и то до плодородна местност.
— Колкото по-скоро намерим изхода, толкова по-добре. — Николе запретна дългата си долна риза. — Да вървим!
Храната и надеждата за спасение им вдъхнаха сили да ускорят крачка. Отминаха втора врата в стената — силната воня подсказваше, че тук гниенето е значително по-напреднало. После тунелът се разклони. Нямаше как да изберат пътя си, тъй като двата коридора изглеждаха еднакви и продължаваха приблизително в една и съща посока.
Поеха наляво, като брояха крачките си с намерение да се върнат обратно, ако стигнат до двеста, без да забележат нещо обнадеждаващо. Тревогата караше Кенрик да бърза. Непрестанно си спомняше прясната лиана и мислеше, че берачът може всеки момент да се върне с нов товар. А срещата с гигантска гъсеница означаваше неминуема гибел.
Стените оставаха гладки. Въпреки надеждите им, подът не се изкачваше нагоре. Но в лъчите на сферата отпред се разкри нова врата. И този път от нея не долиташе зловоние.
Предпазливо преминаха през вратата и се озоваха сред мътна светлина, падаща отгоре. Високо над тях стърчеше издатина, върху която се издигаше трон, издялан от монолитен каменен блок. На подлакътниците на трона проблясваха метални халки; още една такава халка имаше на облегалката му.
Пред тях се простираше широка открита площадка. На еднакви разстояния в стените зейваха входовете на тунели като този, по който бяха пристигнали. Не се чуваше нито звук, нямаше никакъв признак, че някой или нещо се движи по тия проходи.