Гледката на трона, готов да приеме безпомощния пленник, разбуди инструктажа на Кенрик. Това бе мястото, където оставяха оракула, прикован към седалището, за да узнае пророчеството.
4.
— Кенрик!
Нечии ръце се мъчеха да го удържат. Разбуждаше се като от кошмарен сън. Намираше се до стената и опитваше да се изкатери към празния трон, а девойката упорито висеше на раменете му, за да го задържи. Кенрик я отблъсна с ритник. После властта на инструктажа отстъпи. Пръстите му загубиха опора и той се търкулна надолу, повличайки момичето.
— Трябва да бъда там, горе!
Не смееше да вдигне поглед, за да не попадне отново във властта на трона.
— Не! — Тя продължаваше да го стиска отчаяно. — Ти не си оракулът. Ти си принц Кор Кенрик — не забравяй!
— Инструктажът…
— Знам! — Шепотът й беше по-властен от вик. — Заповядано ти е да седиш горе. Но прехвърлянето е било неточно. Сега трябва да влезеш в играта като съвсем друга фигура. Едно обаче е сигурно — вече не сме изгубени в недрата на пустинята. Намираме се в храма Орм. Може би ще открием начин да се измъкнем.
Тя имаше право, а и бе успяла да го изтръгне от замайването. Кенрик не беше оракулът. Добре поне, че сега знаеха точно къде се намират.
Момичето тихичко се засмя.
— Да се измъкнем… да, ако огнените гъсеници могат да летят! Това е най-потайната и най-добре охраняваната част от храма. Ами ако се залутаме из коридори, включени в инструктажа ти, и срещнем самия оракул? Какво ще правим тогава?
— Може би ще се прехвърля.
Някаква поразителна шега на съдбата го бе довела тъкмо там, където би трябвало да попадне в началото на мисията. Ако успееше да се прехвърли, можеше да избегне провала. Тази мисъл му вдъхна нови сили и той пак огледа стената.
— Добре. — Гласът й стана тих и дрезгав, както в пустинята. — Но докато го намериш, постарай се да останеш Кенрик. Иначе ще бъдеш лесна плячка за първия срещнат пазач.
Той хвана девойката през кръста и я придърпа към един от тунелите. Бе чул нещо да се задава изотзад. Спотаиха се и зачакаха.
Николе бе прибрала сферата и наоколо се възцари сумрак. Но и сивата дрезгавина на залата беше достатъчна, за да различат съществото, което изпълзя на открито.
Огнена гъсеница, да, но гигантска, тъкмо както бяха предполагали. Дребните пустинни животинки бяха просто жалки карикатури на това чудовище тук. Ала според стенописите някога хората бяха яздили подобни създания…
От вълнение Николе впи нокти в ръката му, но запази самообладание и не издаде нито звук. На гърба на съществото беше пристегнато широко седло — прекалено просторно за сам ездач, прецени Кенрик. За издатината на седлото отпред бяха прикрепени юзди, а другият им край чезнеше във валмото пипала, които се гърчеха, сякаш се мъчеха да отхвърлят досадната принуда.
Гъсеницата изпълзя докрай от тунела и спря на откритата площадка. Трите й очи мътно проблясваха. Дори да бе забелязала двамата бегълци, тя не проявяваше никакъв признак на интерес. Стоеше неподвижно, като че размишляваше, и само движението на трептящите пипала с провиснала под тях слуз подсказваше, че е жива.
Поуспокоен от нейната неподвижност, Кенрик пристъпи напред, за да огледа по-добре седлото. Отпред, точно където би била ръката на ездача, висеше кобур. Пълен.
Кенрик чак изохка от изненада. Онова, което виждаше, просто нямаше място в този храм и в тази епоха. Личността можеше да се прехвърля. Докато се върнеше обратно в щаба, тялото му — или по-точно тялото на Крид Трапнъл — щеше да го чака в специален предпазен контейнер, който поддържаше жизнените функции. Тук той беше облякъл — ако можеше така да се изрази — чужда обвивка от плът и кръв.
Ала в онзи кобур имаше оръжие от неговата епоха — лъчемет. А материални предмети не подлежаха на прехвърляне. От друга страна, лъчеметът не можеше и да е създаден тук. Изработката му изискваше поредица от сложни технологични операции. Изключено беше да са построили фабрика, за която би трябвало да прехвърлят цяла армия от специалисти.
Приборът за мозъчен сондаж не беше земен… или поне работеше на необичайна честота. Ами ако тук действаше и друга организация — развивала се успоредно с тяхната, но направила откритие, позволяващо да се постигне прехвърляне без подмяна? Само едно можеше да го докаже със сигурност — проверката дали лъчеметът от кобура е точно като онези, които познаваше отпреди. Изгаряше от нетърпение да го поеме в ръце, за да се увери.
Огнената гъсеница носеше седло, значи бе свикнала с ездач… но щеше ли да изтърпи приближаването на непознат човек? Кенрик се поколеба и изпусна момента. Остра болка процепи главата му и той притисна ушите си с длани, макар че не чуваше никакъв звук.