И все пак той просто не повярва на късмета си, когато всичко мина като по ноти. За разлика от познатите му оръжия, това тук беше удивително леко. Кенрик го подпъхна в пояса зад гърба си, та да остави ръцете свободни за обратното изкачване. След това се върна при Николе с цялата бързина, на която бе способен.
В общи линии предметът наистина напомняше лъчемет. Имаше дуло, приклад, две ръкохватки една пред друга и мерников механизъм. Като надникна през него, Кенрик откри, че оптиката е далеч по-мощна, отколкото на което и да било друго оръжие.
Доколкото можеше да прецени, предметът бе изработен от някаква лека сплав. И извънредно твърда. Колкото и да се мъчеше, не успя нито да я надраска с токата на колана си, нито да я нащърби с камък. Нима оръжието наистина идваше от звездолет? Звездолет, който бе пресякъл галактичните простори далеч преди човечеството да вдигне любопитен поглед към луната на своя свят?
— Създадено е за употреба от човекоподобни същества — подхвърли Николе.
Така беше. Ръкохватките и общият баланс бяха пригодени за същество с тяло, подобно на неговото. Но това откритие не бе чак толкова важно. Кенрик не смееше да изпробва оръжието — боеше се, че може да вдигне шум. Ала с лъчемета поне част от проблемите изглеждаха по-лесно разрешими.
— Стреляла ли си някога с подобно нещо?
— Преди прехвърлянето ли? — Тя се усмихна. — Не. Обучиха ме да боравя с някои оръжия, например с парализатор. Но с по-тежките нямаше защо да се запознавам. Бях предвидена за постоянен агент, тъй че обучението трябваше да ме подготви за ролята на магьосница. В моя занаят не са нужни материални оръжия. От мен се очаква да прилагам други методи.
— Защо си избрала доживотна мисия? — попита той. — Малко жени се решават на това.
— Никой ли не ти е казвал, че не се задават подобни въпроси? Направих избора си и до началото на сегашната акция всичко вървеше добре. — Тя сви рамене. — Животът на по-първично ниво си има и предимства. Сигурно си запомнил поне едно прехвърляне, когато би предпочел да останеш и след сигнала за завръщане. Затова напоследък вграждат в съзнанието на агентите импулс за принудително приключване на мисията. Преди тази мярка доброволните изгнаници не бяха рядкост. Животът на магьосница в Ланаскол ме задоволява напълно. Макар и машина, нашият господар ЗАТ е повече от грижовен… Но сега не е време за дискусии. Имаш ли някакъв план?
— Независимо дали си обучена или не, с оръжието се борави съвсем просто — отвърна той, малко поохладнял. — Има само един бутон, явно за изстрелването на лъча. А с прицела дори и глупак не може да сбърка. Така въоръжена, ще бъдеш в безопасност…
— Докато ти търсиш оракула ли?
— Имам ли друг избор?
— От твоя гледна точка, може би не. Но сега се намираш в тялото на човек, прославен със своята съобразителност, ръководни достойнства и особено с таланта да печели сражения.
— В последното май не му е провървяло особено.
— Успехът и предателството рядко вървят ръка за ръка. Лейди Яракома го знае по-добре, отколкото й се полага… и човек би научил много, ако можеше да изтръгне истината от нейната скверна уста.
Яростта на Николе изненада Кенрик. Тя навярно разбра това по изражението му, защото продължи:
— Много неща съм чувала за лейди Яракома. И между тях не мога да се сетя поне за една добрина. Тя е зло, разяждащо сърцето на Ланаскол — донесла е на Валек не по-малко беди, отколкото жреците на Орм, само че не го прави чак толкова открито. А сега… — Николе хвана приклада на оръжието. — Значи ми даваш това, докато си на разузнаване. Добре, този път няма да споря. Ще се скрия близо до тронната зала и ще те чакам.
Преди той да се подготви за новото катерене, двамата хапнаха още малко плодове.
— Имаш ли представа накъде ще вървиш? — попита Николе, когато приключиха с яденето.
— Знам къде е тронът. Може би инструктажът ще ми помогне да се ориентирам по-нататък. Данните от лъчевото разузнаване са били доста точни… преди да прекъсне излъчването им.
— Ами ако инструктажът замъгли съзнанието ти тъкмо когато трябва да мислиш?
— Не знам. Но на друго не мога да се надявам. Трябва да потърся оракула. А щом подмамват крал Кор насам, може да има и някакъв предателски план…
— С който да се справиш сам? Не забравяй за древния крал и неговата изчезнала армия.
Тя сякаш сама се стресна от мрачното си пророчество. В гласа й имаше нещо впечатляващо — може би защото по професия предсказваше бъдещето на многобройни клиенти. Но Кенрик не се поддаде. С лъчемета в ръка тя можеше да се защитава, а колкото до него — длъжен беше да върви.