— О, върховни свещенослужителю, ами ако Орм и неговата безкрайна мъдрост нямат нищо общо с тяхното изчезване? Ако са успели да избягат? Стига само да се доберат до Ланаскол и да разправят…
Бродникът се разсмя грубо и подигравателно. После заговори с пренебрежение, но думите бяха толкова изопачени, че Кенрик едва го разбираше.
— Няма да стигнат. Нашите ездачи ще се погрижат за това. Отвисоко пустинята се вижда като на длан.
— Вярно. — Човекът с писалото кимна. — Но ако крал Кор пристигне, а Сувард ни уверява, че ще го стори, има вероятност бегълците да срещнат някой негов разузнавач.
Върховният жрец се размърда, за да изгледа втренчено велможата.
— Че защо крал Кор ще праща пред себе си разузнавачи? Какво знаеш за това? Нали е получил Небесното слово на Орм. Не се тръгва с армия срещу Орм. — Той помълча и издаде отвратителен писклив кикот. — Забравил ли е, че някога един крал, дошъл при Орм с меч в ръка, не се върна обратно? Да, да. — Кискането се засили, разтърси цялото му съсухрено тяло. Помощникът пристъпи напред и колебливо протегна ръка. Но господарят му овладя изблика на злокобно веселие. Той се облегна назад и изтри с ръкава на робата бледите си сбръчкани устни. — Хайде — гласът му стана по-твърд. — Отговаряй! С разузнавачи ли е тръгнал крал Кор? И защо?
— Заради принц Кор Кенрик — отвърна Сувард. — Кралските наблюдатели са успели да го проследят до дома на вещицата. Много съгледвачи има кралят, някои от тях са непознати дори за престолонаследника. Те открили в къщата следи от борба. А отчетникът на градската порта споменал за среднощна каруца, поела към пустинята. Когато историята стигна до ушите на моята господарка, вече нищо не можеше да се направи. Доколкото й се удаде, тя побърза да окаля станалото с намеци за Кенрик, за вещицата и неестествените желания на покварените мъже. Но калта не полепва върху Кенрик. Той винаги е бил предпазлив, а и мнозина помнят защо го мрази господарката… дано Хилядата зъба на Намур оглозгат плътта от костите му!
За пръв път заговори по-младият жрец с прихлупената качулка.
— Всемогъщи, спомни си какво казваше сам. Да се замесва жена в тия възвишени дела, е не само гнусотия пред очите на Орм, но и велика глупост…
Велможата подскочи — може би по-скоро от насмешливия тон, отколкото от самите думи.
— Още една такава дума за господарката и…
— Стига сте се джафкали! — В гласа на върховния жрец отново се появи бледият призрак на някогашна властна мощ. — Жената ни послужи по своему. Немалко потайности стигнаха до ушите ни чрез нея, макар че с отвличането на принц Кор се справи зле. Най-важното сега е кралят да се подчини на свещеното слово. Но той изглежда се подчинява не като слуга, а като враг. А е слуга и скоро ще го узнае! Орм отдавна намекваше, че един ден ще изрече словата си ясно — и тогава ще се възцари не само над храма, но и над цял Валек! Дълго, дълго чакахме в черната нощ. Сега наближава зората. Защото дори и крал Кор не ще може да отрече праведните слова на Орм, щом ги чуе от оракула. А допусне ли глупостта да възрази, сред народа му ще се намерят достатъчно правоверни, за да го смъкнат от престола. И тъй… само още няколко дни и ние ще се превърнем в пръстите и ръцете на Орм, протегнати да завладеят света!
По устните му се стичаха капчици слюнка и той ги избърса с ръкав. Другите двама жреци бяха свели глави, Сувард последва примера им и дори бедно облеченият непознат кимаше. Само бродникът седеше ухилен, без да проявява почит както към Орм, така и към неговите обожатели.
— Чакат ни дела. — Твърдите нотки изчезнаха от гласа на върховния жрец. Отново ставаше свадлив. — Повече не ме смущавайте… прекалено много работа имам. Трябва да подготвим оракула…
Той се помъчи да стане и двамата жреци трябваше да му помогнат. Този път старецът не ги отблъсна и подкрепян от тях, се затътри към изхода. Останалите безмълвно ги изпроводиха с погледи.
Когато резето на вратата хлопна, бродникът се разсмя.
— Странно… това старче още не си е загубило разсъдъка. Много неща крои, и добре го прави, трябва да призная. — Той замълча и присви очи. Погледна първо Сувард, после чужденеца. — Или някой друг крои плановете? Не че е много важно вече, но старчето вярва в собствените си божествени глупости, дето Орм щял да дойде и да препусне с огромна огнена гъсеница, за да покори света. Тия приказки са за слабоумните. Чуйте сега. Вечната майка от Дупт иска да разбере нещо. — Той почука с нокти по масата пред чужденеца. — Какво печелиш ти от това? Кавинците… всички знаят какво им трябва. А онази Яракома иска да види съпруга си крал без съперник като Кенрик, който е добър боец и любимец на жалките ви граждани. Жреците вдигат шум за Орм и за пророчеството на някакъв си лигав безумец, че Орм идва да властва над света. Значи имаме три причини за съзаклятие — поне докато повалим крал Кор. Но ти… ти не казваш защо си готов да помогнеш. Ще призная, че говориш умело, щом стане дума за война и за хитрости против врага. — Той плю върху масата. После прокара с нокът влажна черта напреко на другата, оставена от писмовната пръчица. — Обещахте ни плячка, това е добре. И възможност за полети на юг. Е, какъв е твоят дял? Странни слухове чух за тебе — че не си от този свят, че си донесъл удивителните оръжия, които получиха някои наши бойци. Защо го правиш? Вечната майка би искала да знае.