— Добър въпрос. Ти вече видя някои от оръжията и знаеш какво могат. Тепърва ще дойдат по-големи и по-мощни. Колкото до моя дял, той е прост, броднико, и почти незначителен за всички вас. Искам ормова руда. Имаш право — аз не съм от този свят, а рудата се среща само на Валек. Не можем да я купим от храма, защото жреците я смятат за вкаменената пот на Орм. Но ако помогнем на върховния жрец да постигне целите си, ще спечелим благоволението на Орм и някои дребни привилегии.
— Или сами ще си ги присвоите — когато в тая бърлога настане такава суматоха, че не ще има кой да ви откаже?
Сувард трепна и стрелна с поглед чужденеца. Но онзи остана невъзмутим.
— Или ще си ги присвоим — съгласи се той. — Възмущава ли те това или тревожи твоята Вечна майка?
— Не бой се. Подобни игри ни допадат. Колкото до ормовата руда… какво ни засяга? Ти, градски човече — бродникът се втренчи в Сувард, — ако можеш, спечели трон за оная фуста. А дали ще се задържи после на него, това вече е друг въпрос. Стига ни, че се разбираме… засега.
Той стана от скамейката, без да се сбогува, обърна гръб на двамата и с тежка крачка напусна стаята. Сувард нервно плъзна пръсти напред-назад по ръба на масата.
— Не вярвам на бродниците.
Другият вдигна рамене.
— Че кой им вярва? За жалост, налага се да ги използваме. Те разполагат с онова, което ни е най-необходимо в момента, небесни пътеки. А освен това са могъщи бойци. Не са ли го доказвали в миналото?
— Така е. Но клетвите им са лъжовни…
— Забравяш нещо. Както си му е обичаят, този тук говореше дръзко. Но ние имаме начини да свършим с тях веднъж завинаги.
— Не ние, а вие — възрази Сувард. — Ти ми показа онази ваша чудодейна картинка, която уж доказва, че сте открили гнусното им гнездо. Уверяваш ни, че някои ваши хора са го обкръжили с огнените си оръжия, без бродниците да знаят.
— Вярно е, не се съмнявай. Бродниците ще ни служат само докато са необходими. Отмине ли този момент, ще направим… така… — Той строши писмовната пръчица на две. — А сега, както казва всемогъщият, времето напредва.
Сувард не ставаше. Кенрик имаше чувството, че велможата все още не е съвсем уверен.
— Питам се дали оракулът ще каже каквото очакваме.
— Не го ли е правил досега? Да, мисля, че онзи идиот ще изрече подходящо пророчество. А ако крал Кор не се стресне, ще намерим начин да му докажем, че над Валек изгряват нови дни.
— Ако дойде…
Чужденецът се завъртя към Сувард.
— Има ли някакво съмнение? — рязко запита той.
— Може и да не се отзове на поканата на Орм. Но ако сметне, че е тръгнал да освободи принца… Малтъс е измислил убедителна басня, подкрепена с плаща, който взехме от Кенрик, и някои други неща. Лейди Яракома също ще стори каквото може. В случай че кралят не поеме след поканата на Орм, ще се подчини на другия зов.
— Щяхме да сме по-сигурни, ако държахме Кенрик.
Сувард се изсмя.
— Ако трупът му не е захвърлен нейде из Мястото на древните камъни, значи съхне под пустинното слънце. Никой не може да пресече пустинята пеш и без вода. Дори и да го придружава вещица. Нейното могъщество също има граници.
— Но твоята задача, приятелю, ще бъде да гарантираш… Твърдо ли си убеден, че кралят ще потегли?
— Нима не го познавам? — унило отвърна Сувард. — Не се безпокой, ще дойде.
— Надявам се — отсече чужденецът и напусна стаята също тъй внезапно, както бе сторил бродникът.
Кенрик затвори капачето на отвора. Беше узнал твърде много. Щом жреците на гъсеницата, Яракома, кавинците, бродниците и загадъчният чужденец бяха сключили толкова нестабилен съюз, значи все още имаше надежда. Непознатият и Сувард вече се бяха споразумели да изтребят бродниците, когато престанат да им бъдат полезни. А нямаше съмнение, че и бродниците кроят планове против съюзниците си.