Но колкото и несигурен да бе съюзът, успееше ли да се задържи до повалянето на крал Кор, той щеше да донесе гибел за Валек. Какво значение имаше сега оракулът? Вярно, жреците чакаха вдъхновение от него. Ала останалите вече тайно отхвърляха пророчеството — в техните замисли примамката беше самият Кенрик.
Значи най-важната задача се променяше. Нямаше смисъл да търси оракула, трябваше да предупреди краля. Ако не успееха да го нападнат сред пущинака, враговете му можеха да се нахвърлят един срещу друг. Последвалият хаос би бил само от полза за крал Кор.
В края на краищата можеше да се окаже, че събуждането му в това тяло не е било чак толкова голяма грешка. Кралят едва ли би се поддал на някакво пророчество, но сина си щеше да изслуша с внимание. И макар че властта на инструктажа беше дълбоко вкоренена, Кенрик можеше да я надмогне. Сега трябваше да се добере до крал Кор с вести за онова, което замисляха тук, трябваше да подготви Ланаскол, преди да е връхлетяла бедата.
Докато бързаше надолу доколкото му позволяваха стръмните стъпала, той вече кроеше планове. Заговорниците имаха право. Не можеше да прекоси пустинята пеша — небесните бродници дебнеха всяко движение. Пък и нямаше как да носи вода и храна.
Оставаше само едно — огнените гъсеници! Някои от тях бяха оседлани. Значи ги яздеха. А щом можеха да ги яздят други хора, то можеше — даже трябваше — да ги язди и той!
На тронната площадка Кенрик спря, защото му бе хрумнала нова идея. Беше твърдо уверен, че енергийната плоча, към която притискаха главата на оракула, има нещо общо с пророчеството. Можеше ли да я повреди и така да забави хода на събитията?
Имаше само един сигурен начин да го направи, а тогава жреците веднага щяха да забележат разрушението. Но ако уликите водеха към някой от съучастниците им…
Той се усмихна. Добър трик. Отваряше се възможност за двоен удар: да провали оракула и да всее раздор в редиците на враговете.
Бързо се спусна долу и изтича към входа на тунела, където трябваше да го чака Николе. И я видя да се задава насреща му.
— Дай това!
Той изтръгна от ръцете й лъчемета и закрачи обратно. Девойката подтичваше след него.
— Преследват ли те?
Без да отговори, той се прицели във високата облегалка на трона. Натисна спусъка. Ослепителен бял лъч проряза въздуха и удари целта.
Кенрик го задържа само за миг, изумен от невероятния резултат. Тронът избухна с грохот и наоколо се посипаха почернели каменни отломки, сякаш в плочата бе имало мощен експлозивен заряд.
Оглушен и замаян, той усети как го обзема тревога. Опита се да прикрие девойката с тяло, тласна я към входа на тунела и по някакво чудо двамата оцеляха сред каменната градушка.
— Шумът ще привлече стражата. Трябва да действаме незабавно. — Той набързо й обясни защо се бе наложило да унищожи трона и какво смяташе да прави след това. Накрая добави: — Питам се само как ли ездачите управляват гъсениците.
Николе пак извади сферата от ормова руда.
— Това тук улеснява хипнотичното внушение и дава известна възможност за контрол над човешкото съзнание. Не знам дали ще подейства и на гъсеница, но мога да проверя.
— Щом са носили ездачи, трябва да има начин да ги подчиним на волята си. Хайде да опитаме!
— Добре де, ще опитаме — каза тя. — А накъде ще потеглим?
— Да намерим крал Кор. — Кенрик разказа накратко какво бе чул. — Ако го предупредим…
— Тогава заговорниците ще се запитат кой е виновен за предателството… и всеки ще подозира другия. — Тя се разсмя. — Нов начин да се спечели битката.
— Стига да успеем. — Той не се поддаде на възбудата, сега му трябваше бистър ум. — Провалът ни дебне от всички страни. Трябва да намерим гъсеница, да я изведем оттук, да пресечем успешно пустинята въпреки патрулите на бродниците, да открием навреме крал Кор…
— Ето го първото ти условие — каза Николе и посочи тунела, който водеше към откритата хранилка на гъсениците.
Кенрик погледна нататък. От галерията се подаваше огромна триока глава. Челюстните пипала се гърчеха трескаво, сякаш животното беше готово да нападне. Навярно експлозията го бе стреснала. Отблизо излизащата от тунела гъсеница изглеждаше толкова страховита, че Кенрик неволно стисна лъчемета. Дали яростта и уплахата нямаше да я тласнат да се нахвърли върху хората, които се канеха да я обяздят?
Николе вдигна сферата към устните си и дъхна три пъти върху нея. За момент впи напрегнат поглед в центъра й, после я хвърли напред. Слабата светла искрица полетя във въздуха и се приземи на пода пред гъсеницата.
Съществото рязко спря, грозната му глава се залюшка насам-натам. После се приведе, като че искаше да подуши сферата. И застина. Гърчещите се пипала под устата му провиснаха неподвижно.