— Опитай с кратък изстрел — тук и тук…
Тя се подчини. Лъчът проряза вдлъбнатини за опора при катеренето. После момичето застана на пост в подножието на насипа, докато Кенрик пълзеше нагоре.
На върха той се просна по корем, готов за стрелба. Беше излязъл тъкмо навреме, за да види как един крилат гущер тромаво се опитва да излети. На седлото между крилете му безпомощно се олюляваше тялото на човек, вкопчен в ремъците.
Кенрик стреля, но макар че задържа пръст върху бутона, изстрелът беше слаб. Натисна отново. Този път лъчът изобщо не излетя. Зарядът на оръжието бе свършил в най-неподходящия момент.
Вместо да улучи главата, Кенрик само бе стреснал и разярил летящата твар. Чудовището се преметна, хвърли ездача и го разкъса с няколко удара на огромния си клюн. След това се завъртя и с неочаквано бърз бяг се втурна право към Кенрик.
Кенрик отскочи и се търкулна в ямата.
Грозното летящо влечуго се изкатери по могилата, вдигайки прах като овид с удари на грамадните си криле. Кенрик и момичето се сгушиха в тунела. Стените на ямата пукаха и се поддаваха под ударите на краката и тялото му, докато чудовището се люшкаше насам-натам, провирайки напред дългата си шия в опит да се добере до двете жертви.
Кенрик търсеше пипнешком малкия лъчемет, когато Николе стреля. Огненият език изтръгна от гущера оглушителен крясък. Звярът рухна и запълни ямата.
В същия миг земята се разтресе. Гъсеницата бе кротувала толкова дълго, че почти я бяха забравили, но сега ненадейно се раздвижи. Отново дълбаеше. Върху двамата се посипаха купища пясък и пръст. Те се притиснаха към стената. Отвън крилатото влечуго пищеше и подскачаше, преграждайки пътя им за бягство. След малко щяха да бъдат погребани.
Последва нов мощен удар, сякаш започваше земетресение. Гущерът изтласкваше пясъка навътре в тунела. Зъбатият клюн се стремеше към тях. Можеха само да отстъпват назад през камарите прясна пръст. Клюнът замахна наново и този път от рамото на Николе потече струйка кръв.
С мъчително усилие Кенрик успя да изтласка девойката зад себе си и се подготви за отпор на следващия удар. Ала нов трус го отметна настрана. Атаката, която очакваше без надежда за спасение, все още не идваше.
Вместо това се раздаде див крясък. Тялото на гущера подскачаше и се люшкаше, като че търсеше свободно пространство, за да се измъкне от ямата.
Кенрик използва скъпоценните минути отсрочка, за да се провре още по-назад в рохкавата пръст. После Николе задърпа рамото му докато го накара да обърне глава.
— Гледай!
7.
Отпред нахлуваха слънчеви лъчи. От гъсеницата нямаше и следа. Навярно както се бе заровила, така сега пак бе излязла на повърхността. Лазейки на ръце и крака през давещата ги пръст, Кенрик и момичето се повлякоха подир нея.
Пясъчната вихрушка отвън беше по-гъста от тази на овидите. Но и през облаците прах различиха две масивни тела, вкопчени в жестока схватка. Грамадната огнена гъсеница се мъчеше да затрупа летящия гущер в ямата. Кенрик и девойката пропълзяха встрани от пясъчната буря. Доколкото можеха да съдят от видяното досега, гъсениците не бяха месоядни. Но може би крилатите влечуги бяха хищници и сега гъсеницата се защитаваше от древния си враг, попаднал в нейната власт.
Най-сетне бясната пясъчна вихрушка затихна. Сега виждаха ясно гъсеницата — приклекнала, с наведена глава и трескаво трептящи пипала тя се взираше в последните безпомощни движения под огромната камара пръст.
За пръв път Кенрик вдигна поглед към небето. Бродниците бяха изчезнали. Навярно бяха оставили само един пазач, за да се заемат с някаква друга задача. Друга задача?! Дали не се канеха да опитат бомбената тактика срещу отряда на крал Кор?
Когато спомена за тревогата си, Николе извади сферата.
— Гъсеницата… ако успеем да я подкараме…
— Длъжни сме! — възкликна Кенрик, макар да не беше сигурен, че ще могат да контролират гъсеницата след схватката с летящия гущер. Гърчовете под могилата бяха престанали и наоколо цареше спокойствие. Но чудовището продължаваше да дебне мъртвия си враг.
Юздите в ръката на мъжа трепнаха, когато то надигна глава. Пипалата отново провиснаха като чорлава брада. После гъсеницата клекна, за да могат да я яхнат.
С помощта на юздите Кенрик пак я насочи към хребета, които бе забелязал малко преди нападението. Меките ходила затупкаха по пясъка и животното с клатушкане се устреми напред.
В тази ужасна жега Кенрик бе готов да повярва, че кипналият му мозък и възпалените очи пораждат лъжовни видения. Но, присвивайки клепачи срещу слънчевия блясък, той зърна нещо, което едва ли беше само зрителна измама. Вдясно, близо до върха на една от острите скални кули, искреше странно сияние. А край подножието се издигаха познатите му пясъчни вихрушки, макар че в небето нямаше бродници.