— Тия чуждоземни пришълци искат да получат от жреците руда. Отдавна знаем, че ормът има някои изключително ценни свойства. Магьосниците могат да го използват. А суеверните кавинци го стриват на прах, за да не им стори някой зло чрез рудата. И като стана дума за магьосници, Кенрик, изглежда, че тази Николе доста е помогнала на нашето дело. Ще трябва да я питаме какво би желала… стига да е по силите ни… — Кралят разпери ръце.
— Не вярвам да поиска награда.
Крал Кор тихичко се разсмя.
— Може би. Но рано или късно наградата идва сама. А има и още една жена, която вплете нишки в интригата. Ти не спомена за лейди Яракома освен това, че на съвета на жреците е присъствал неин пратеник, или поне човек, който се е представял за такъв. Странна е тази сдържаност. Самата Яракома напоследък каза доста неща за теб…
— Не се учудвам.
— Да, сигурно не се учудваш. Между другото, тя твърдеше, че разсъдъкът ти още не се е възвърнал след тежката рана. И че лишен от опора си попаднал във властта на вещица, която те използва за своите гнусни цели.
— Нима някой повярва на тия думи?
Досега Кенрик не бе успял да предугади нищо от сдържания тон на краля. Възможно ли беше Яракома да е запазила част от влиянието си?
— В тях имаше известна логика. Потвърждаваха ги някои факти, докладвани от моите съгледвачи. Само че аз имам и други, още по-тайни съгледвачи. На един от тях възложих тайна задача още когато узнах за пръв път, че си пострадал тежко в онази гранична схватка. Добре, че понякога изглеждам по-лековерен, отколкото са ме сътворили великите богове. По-рано лейди Яракома не питаеше дружески чувства към теб — как така й хрумна да бди денонощно над постелята ти, докато береше душа? Добре че нито за миг не ви оставиха насаме.
Кенрик се усмихна.
— За което навярно трябва да благодаря от сърце.
Тих смях отекна в здрача, забулващ лицето на краля.
— Брат ти се е прославил с това, че щом хукне подир някоя фуста, не вижда нищо освен красивото й лице. Няма да го коря. По своему той е храбър и достоен син. Но сложи ли това на главата си… — кралят повдигна шлема, който едва се очертаваше в сенките, — бих се страхувал за съдбините на Ланаскол. Не можем открито да разобличим лейди Яракома, иначе враждата ще разкъса цялото кралство. Мнозина се вслушват в грижливо подбраните й слова. Най-умно би било, ако пратим брат ти да укрепи западните предели и се справи с морските племена. Имам основания да смятам, че жреците на гъсеницата се месят в тамошните ни дела. И тъй като ще прекара най-малко две години из диви и опасни области, той не може да вземе със себе си любимата дама. Тогава тя ще изрази искрено желание да се уедини в Кулата на Седемте мълчания, за да подири там утеха и опора сред Поклонничките на мъдростта.
Кенрик нямаше представа каква е тази кула. Ала не се съмняваше, че крал Кор ще предприеме най-ефикасни мерки, за да укроти коварната си снаха.
— Значи тъй ще е с Яракома. А какво ще правим с жреците, с чужденците, с техния съюз с бродниците и кавинците?
— Ще се надяваме посятото от теб недоверие да пусне корени. Моите съгледвачи са нащрек, поръчал съм им да мътят водата, да наливат масло в огъня, с две думи, да си вършат работата. Бродниците може да опитат атака срещу Ланаскол, въпреки че не ми се вярва. Унищожаването на оракула засега е тежка рана за жреците. А подробния ти разказ ще разгласим широко, като подчертаем, че оракулът вече не може да черпи вдъхновение от подземията. Всъщност този разказ ще се превърне в епос, който да укрепи величието на нашия род. Колкото до пришълците… трябва да узнаем повече за тях. Някои съгледвачи ще работят в тази посока. Разбрахме и колко полезни могат да бъдат гъсениците. Досега пустинните условия са ограничавали властта ни из тия области. Но ако си осигурим разузнавателни отряди от ездачи на гъсеници, ще преодолеем пропуснатото.
Кенрик кимна. Кралят продължи:
— Не казвам, че всичко ще е лесно и че с една битка печелим цялата война. Достатъчно са те обрулили граничните бури, за да знаеш, че не е така. Ала не вярвам мрачният им съюз да се задържи дълго. А поединично можем да се справим с тях. Мисля, че днес решихме съдбата на Ланаскол. Дължим го на Джирант, който ни предупреди с огледалото си… и на твоите вести. Отдавна съм разбрал, че в живота винаги има път за храбрите. Сега ще се върнем в Ланаскол, като оставим само разузнавателни постове от ездачи на гъсеници. В града ще изчакаме да се върнат съгледвачите и междувременно ще се подготвим да отблъснем ново нападение на бродниците или пришълците. Та кога не е било така? Човек мисли за бъдното… благоразумният се мъчи да го предскаже. И като стана дума за предсказания, пак се сещам за онази твоя магьосница. Стори ми се забележителна девойка. Не би било зле да я привлечем на наша страна.