Кенрик видя, че кралят го гледа многозначително, но внезапно го налегна такава умора, че вече не го интересуваше какво се крие зад думите. Макар и да не бе изпълнил мисията точно според замисъла на Бюрото, сега Ланаскол имаше сигурна защита и без съмнение крал Кор щеше да остане на трона си…
Кенрик стоеше край завесата. Стаичката беше малко по-голяма от онази, в която Николе обикновено посрещаше клиенти. От тежкия плат лъхаше аромат на билки.
— Затънали сме до шия — каза той, без да се обръща към нея. — Кралят заслужава по-добра участ. Смята ме за партньор в бъдещите си планове. Ако ме отзоват и му оставят малоумен идиот — или труп! — той е достатъчно проницателен, за да заподозре нещичко. Съобщи им това. Би трябвало да стане ясно даже на ЗАТ.
— Ясно му е — отвърна тя.
— О, така ли?
Кенрик се завъртя към нея. Но Николе стоеше в най-сенчестия ъгъл и полумракът прикриваше изражението на лицето й. А може би таеше чувствата си зад същата непроницаема маска, с която посрещаше клиентите?
— ЗАТ си призна… ако можем да го наречем признание.
— Призна ли? Какво?
— Че промяната в прехвърлянето е негово дело.
Кенрик пристъпи напред.
— Чуваш ли се какво говориш? — възкликна той.
Не искаше да повярва, това прекалено напомняше една стара тревога, спотаена в дъното на душата му. Страха, че някой ден компютърът ще престане да взема решения по заповед на хората и ще заработи по своя воля.
— ЗАТ стигнал до извода, че оракулът не е ключовата фигура. Според него крал Кор се нуждаел от подкрепата на наш оперативен агент. С тази цел променил условията на прехвърляне…
— И избрал мен. Годард бил ли е в течение?
— Никой не знаел… до прехвърлянето. После разбрали, че ЗАТ не е предвидил отзоваване.
— Какво?
— Промяната е извършена по някакъв канал, който техниците не могат да открият… засега. Тъй че няма начин да се завърнеш без риск. Всеки прибързан опит може да доведе до прекъсване на връзката. Не вярвам да настояваш.
— Естествено — автоматично отвърна той, опитвайки да осмисли какво бе сторил ЗАТ. В близко време едва ли щяха да открият необходимия канал. Компютърът си имаше свои начини да заблуди техниците.
— И още нещо — добави Николе. — Днес ЗАТ прекъсна връзката, когато попитах докъде са стигнали нещата. Ако продължава да мълчи, ще трябва да чакаме контакт от тяхна страна.
Той вече бе преодолял първоначалната си изненада и мислите му се проясняваха.
— Все едно, че съм подал молба да ме зачислят за резидент. Изглежда ще трябва да го приема в този дух.
— Ти май не се тревожиш много.
Николе прекрачи в светлината до прозореца и пак се обърна към него. Белезите от преживените изпитания почти бяха изчезнали от лицето й.
— Няма смисъл да призовавам гнева на местните богове върху ЗАТ. — Той опита да се разсмее и откри, че опитът е съвсем сносен. — Добре де… забравям за Крид Трапнъл и окончателно се превръщам в принц Кор Кенрик. Доста работа ще имам под това име.
— А именно?
— Крал Кор те иска в рода си. Снощи ме подхвана направо, както той си знае. Разбирам тревогата му. Лейди Яракома трудно може да се сочи като гордост за династията, а той би желал да има пръст в избора на следващата жена, която ще влее нова кръв в рода Кор.
Кенрик се усмихна. Лицето на Николе оставаше безучастно, но не и очите й. Те пламтяха като ормова руда. Пристъпвайки към нея, той допълни:
— Старият е предвидлив и има право. Мисля, че би надхитрил дори ЗАТ.
После замълча. Предстоеше му по-важна работа.