На пояса му от сребърни брънки висеше ножницата на някакво дълго и тънко оръжие. Човекът изглеждаше опитен боец. Кожата му бе кафяво-червеникава, а косата, черна на пръв поглед, се оказа тъмнорижава, когато той пристъпи в обсега на нахлуващата през прозореца светлина.
Гледайки новодошлия, Трапнъл очакваше собствената си реакция и с тревога откри отсъствието й. За пръв път му се случваше предварителният инструктаж да не го въведе в заплануваната роля. Просто бе лишен от познанията, за да се ориентира в тази среда. Освен ако пак имаше погрешно прехвърляне и сега се намираше на място, където не би трябвало… Предпазливост — това беше главното, докато се задействат знанията от инструктажа или докато разбере какво е станало.
Непознатият също огледа Трапнъл и задавено възкликна.
— Господарю Кор! — Гласът му бе изтънял от вълнение. — Разсъдъкът ти… се е завърнал от мрака!
Господарят Кор… нима самият крал Кор? Но кралят беше в Ланаскол, а не в храма Орм! Очевидно всичко беше сбъркано — и мястото, и личността. Трапнъл неволно посегна към челото си.
— Раната, господарю Кор… боли ли те още? Жестока сеч беше, и тежък удар…
Значи рана в главата. А обмяната на тела можеше да се извърши само при липса на съзнание. И тъй, бе попаднал в тяло, сведено до състояние на идиот от тежката рана в главата. Щом беше така… е, може би имаше шанс?! Не ще и дума, обяснението изглеждаше логично, макар че въпросът си оставаше — защо не бе попаднал в плътта на оракула?
— Боли ме… — промърмори той. — Нищо… нищо не си спомням.
Щеше да им даде това обяснение и да го използва като единствено достъпно прикритие.
— Без малко да ти разцепят черепа, господарю Кор — увери го непознатият. — Сетне ти дълги дни се лута из мрака, без да познаваш дори баща си, крал Кор, или най-близката си сродница лейди Яракома. Трябваше да ти слагат залъци в устата и да се грижат за теб като за невръстно отроче. А после… когато те обзе буйството… — Той тръсна глава. — Щеше да се осакатиш, ако не бяхме…
— Ако не бяхме какво, Джирант?
Втори мъж пристъпи напред и застана до първия. Върху предницата на зелената му туника нямаше никаква шарка. На раменете му висеше плащ с прорези вместо ръкави. Платът беше чисто бял, само по долния ръб пробягваха странни червени символи.
За пръв път инструктажът на Трапнъл заработи. Новодошлият беше медик или поне най-близкото до тази професия, което можеше да се намери на Валек. Като избута Джирант с рамо, докторът деловито пое китката на Трапнъл и надзърна изпитателно в очите му.
— Не е зле — каза той след дълго мълчание. После внимателно опипа ръбовете на заздравяващата рана. — Даже по-добре, отколкото се надявахме — бе внезапното му заключение. — Кажи ми… какво си спомняш?
Трапнъл поклати глава.
— Нищо… Не знам даже твоето име… или неговото.
Той кимна към човека в синьо. Онзи се опита да заговори, но лекарят размаха ръка.
— Нормално е да очакваме известни затруднения. Добре поне, че се свести. Колкото до останалото, паметта ти навярно ще се възстанови, макар и откъслечно. А тук не липсват желаещи да ти разкажат за миналото… някои направо ще бъдат във възторг. — Докторът изглеждаше сдържан и сякаш влагаше някакъв скрит смисъл в последната забележка. Той протегна ръка към Трапнъл. — Ти си господарят Кор Кенрик, втори син на крал Кор Хернот. Допреди три месеца беше наместник на Юга и командир на граничната стража. След едно нападение на кавинците те откриха да лежиш полумъртъв на бойното поле. Като по чудо Джирант успя да съхрани диханието ти, докато те докара в Ланаскол. В черепа ти зееше грамадна дупка, през която би могъл да изтече целият мозък, а съдейки по поведението ти след това, бяхме склонни да мислим, че тъкмо тъй е станало.
В думите му не личеше кой знае каква почтителност. Ако принц Кор стоеше над него по ранг, то лекарят явно не спадаше към боязливите придворни ласкатели. И Трапнъл-Кенрик — трябваше вече да мисли за себе си като за Кенрик — намираше грубоватия тон за забавен и ободряващ.
— А ти кой си?
— Атикус, целител на телата. Често ще ме срещаш тепърва — за разлика от преди, когато тялото ти служеше добре. — Докторът се обърна към Джирант. — Най-добре ще е час по-скоро да известиш крал Кор за оздравяването.
— Разбира се.
Джирант изтича навън. Атикус се вслуша и изчака да чуе хлопването на вратата. След това отново погледна пациента си.
— Може би не подобава да тревожа човек с разбит череп, като споменавам за възможни заплахи — бързо изрече той. — Но ще е добре да си нащрек. На някои не ще се понрави, че отново владееш разсъдъка си.