Чопо кимна. Тъкмо се канеше да ме попита какъв е планът за утрешния ден, когато Нита излезе на малката веранда и сложи край на разговора ни.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
Отвърнахме й, че всичко е наред. Нита се прибра вътре, а ние допушихме цигарите си. После влязохме във фургона и се приготвихме за сън.
Спахме в свободната спалня, направо на пода, застлан с протрит килим, заобиколени от стени, покрити с олющени тапети на Спайдърмен. Чувствах се отвратително за това, че бях забъркал момичето, и се заклех да оправя всичко на следващия ден.
Но понякога Вселената има свои планове.
13
Събудих се на пода в мрака, след като се бях мятал в съня си, полузавит с одеяла, които бяха прекалено малки. Чух някой да хърка до мен и това ме върна назад във времето, в тъмните стаи, в които се будех редом с почти непознати мъже. Тогава всички заедно бяхме принудени да обитаваме, неясно докога, мексикански „хотел“ с железни врати. Първата година от престоя ми зад решетките — преди да ме преместят в „селото“ — прекарах в малка килия с още четирима затворници в една от кулите.
Там времето не означаваше нищо. Усещах миризмата на пот и страх, пропила онази дупка, стомахът ме присви при мисълта, че ще прекарам пореден ден на това място, където монотонният ритъм се нарушава единствено от разходката в двора, а тя неизбежно води до изблици на насилие и демонстрации на затворническа йерархия. Чувах обидите и подигравките, които отекваха от стените, чувах подсвиркването и дюдюкането, агонизиращите викове на самота и безнадеждност.
Затворих очи и поклатих глава, за да прогоня спомените.
В този момент Нита запя в съседната стая. Някаква испанска песен, май на Шакира, която мигом ме върна в настоящето. Облякох се, прескочих Чопо и тръгнах към кухнята.
Нита бе сварила кафе и бе приготвила закуска. Подаде ми чаша горещ черен еликсир, над която се вдигаше пара, и тортиля с бъркани яйца. Седнах на масата и отпих от кафето. Кухнята ухаеше фантастично и до този момент не бях имал представа колко съм изгладнял. Когато Чопо се присъедини към мен, вече бях изял три пресни тортили, напоени обилно с горещ сос.
— Момичето спи ли? — попитах аз.
— Да — отвърна Нита, — но не добре. Разбирате, че трябва да се прибере у дома, нали?
— Да. Бар?
Чопо повдигна вежди над чашата си с кафе.
— Така е — съгласих се аз. — Допиваме си кафето и изчезваме от тук. Ти си чудесна домакиня, Нита. Ако някога имаш нужда от нещо, само ми позвъни.
Записах номера си на гърба на едно от нейните списания, изпих кафето си и излязох навън. Порових в джобовете на якето за един от мобилните ми телефони. Носех три: моя, на момчето и на момичето. Списъкът с контакти в телефона на момичето съдържаше и номера на Джеф. Позвъних на него.
— Кейти? — попита някой само след едно позвъняване.
— Здрасти, Джеф — отвърнах аз.
— Кой е? Къде е Кейти? При теб ли е? В такъв случай…
— Да, при мен е. В безопасност е, никой не й е сторил нищо. При теб обаче е една моя приятелка. Трябва да ги разменим.
— Трябва, а? Мисля, че ако не пуснеш Кейти, ще ти отрежа оная работа!
— Това не беше никак любезно, Джеф. И не ме стимулира да ти върна Кейти. Но все пак аз искам Али, а ти искаш Кейти. Толкова е просто. Само бизнес.
— Бизнес? Това не е бизнес! Ти прецакваш моя бизнес. Заради теб Спайк се щура наоколо и хленчи като глезено момиченце. Ядоса и мен, и моите хора. Загубих четирима. А Спайк е загубил дори повече. И сега от мен се очаква да ти дам онази малка кучка?
— Само — подчертах аз, тъй като този разговор започваше да ме отегчава — ако искаш да видиш дъщеря си. При мен има един тип, един много лош мексиканец, който с удоволствие би причинил на Кейти някои ужасни неща. Не искам това да се случва. Искам Али, след което изчезвам от града. Какво ще кажеш?
Чувах как Джеф диша тежко и обмисля предложението ми, опитва се да открие начин как хем да получи дъщеря си, хем да ми отмъсти. Накрая каза:
— Не я ли върна у дома, жена ми ще ми отреже топките. Добре, добре. Майната му! Как предлагаш да го направим?
Казах му, че ще го чакам на бензиностанцията на магистралата по обед. Там имаше камери, а и достатъчно хора, така че никой от нас двамата не би могъл да направи каквото и да било. Щях да пусна Кейти и да й кажа да тръгне към дамската тоалетна. Той щеше да направи същото с Али. Съвсем просто. Обичам простите неща.
— Добре — съгласи се той. — Става. Но нараниш ли Кейти, ще те преследвам накрай света. Ще убия и теб, и всички, които обичаш и познаваш. Майка ти, баща ти, сестрите ти, братята ти, приятелите ти, библиотекарката, която ти е дала да прочетеш първата си книга…