Излегнах се на задната седалка с надеждата да подремна, но мислите ми се насочиха към Джен.
Когато бях на десет, татко срещнал седемнайсетгодишна магистрална проститутка, докато карал огромния си камион „Питърбилт“ из Невада, и се обадил на мама, за да й каже, че няма да се прибере у дома. Мама започна да излиза с разни алкохолици, а после се появи Ски. Деб и Анджи вече бяха напуснали дома, едната — за да се омъжи за богаташ, другата — за да следва счетоводство. След прогонването на Ски настъпи „Годината на Пакстън“, както я наричахме с Джен, или най-лошият период в нашия живот.
Джими Пакстън беше строителен предприемач и ръководеше бригада от десетина нелегални имигранти. Хората му наливаха и оформяха бетонните основи на новите сгради в града. Когато Пакстън имаше поръчки, изкарваше добри пари и се държеше сносно. Мама се запознала с него в ресторанта, където му сервирала закуска, именно в такъв период, когато имал доста работа. Месец след като се срещнаха, строителният балон се спука и той остана без работа. Тогава се превърна в съвсем друг човек — завършен психопат, склонен към неконтролируеми изблици на насилие.
Пакстън не позволяваше на мама да работи. Разполагаше с известни спестявания и смяташе, че много скоро отново ще започне да получава поръчки, затова не искаше тя да работи на места, където да я гледат други мъже. И макар да разполагахме с по-малко пари от преди, това нямаше особено значение. Пазарът ще се оправи, повтаряше Пакстън. Не след дълго забрани на мама да излиза от къщи. По какъвто и да било повод. После й забрани да носи любимите си дрехи. Започна лично да й купува дрехите, а в случай че облечеше нещо друго, я пребиваше и я оставяше със счупено ребро.
А той обичаше да чупи ребра. За целта използваше парче арматурно желязо. Когато се нанесе у нас, след като банката прибра голямата му къща за неизплатена ипотека, наложи правила, които трябваше да спазваме, ако искахме костите ни да останат цели. Мама нямаше право на мнение. Ние с Джен пък нямахме право да говорим в негово присъствие. Всяка съпротива биваше наказвана с премерени удари с парчето стомана. Когато Пакстън излезеше навън, за да търси работа, ние вкупом отивахме в болницата и обяснявахме раните си с падания по стълби или блъскане във врати.
По това време бях по-голям и по-силен. Бях започнал да ловувам, за да допълвам оскъдното меню, което спестяванията на Пакстън позволяваха, но изобщо не му бях в категорията. Направих два опита: веднъж, когато изби една хубава книга от ръката ми, и втори път, когато нарече Джен „курва“. Ски беше много по-едър, но макар Пакстън да му отстъпваше по габарити, компенсираше с мускули, заякнали от тежък физически труд и много гняв. И двата пъти, когато се бях опитал да му се противопоставя, ме бе пребивал от бой. Това се случи, когато мама спеше след поредния пиянски запой. Пакстън никога не ни удряше, когато тя беше будна. След втория безплоден опит се предадох и положих усилия да спазвам правилата.
Джен обаче не се предаде. Беше по-голяма и настроена много по-бунтарски. Когато аз отсъствах, а мама спеше, Джен отнасяше боя с арматурното желязо. На два пъти състоянието й се оказа толкова тежко, че се наложиха болнично лечение и посещение от социалните служби. Мама и Пакстън прикриваха всичко, за да останем заедно. Сега ми се иска да не го бяха правили.
Защото една ноемврийска нощ, малко след като бях навършил шестнайсет, Пакстън разби нашето семейство. Слязох от планината, натоварен с еленско месо, и заварих Джен да трепери от страх, свряна в ъгъла на хола. Пакстън, пиян до козирката, бе изпаднал в поредния пристъп на лошо настроение и се опитваше да пресуши последните капки от втората празна бутилка водка на масата. Мама спеше. Така поне смятахме.
Джен заяви на Пакстън, че трябва или да си легне, или да си тръгне. Той я нарече глупава малка кучка. Джен го замери с ваза със сухи цветя, която се стовари върху масивната му челюст. Аз замахнах с пушката си, като се целех в главата му, но той блокира удара мис една ръка, издърпа я рязко от ръцете ми, извади патрона и я захвърли на канапето.
Тогава се опитах да го изритам в слабините, но той се извъртя и обувката ми се заби в бедрото му. Той сграбчи крака ми и го дръпна нагоре, в резултат на което се проснах по гръб на земята. Пакстън взе желязната пръчка от масичката за кафе и се запъти към Джен, макар да се олюляваше и едва да се държеше на крака.