В отговор на това индианците убили жестоко представителя на Бюрото господин Мийкър, отвлекли съпругата и дъщеря му, след което оказали упорита съпротива и избили доста от войниците, изпратени да потушат тяхното въстание. Днес долината бе осеяна с ферми, големи постройки и асфалтирани пътища. Градът дори разполагаше с един от онези модерни фитнес центрове, пълни с всевъзможни гладиатори, тренажори и щанги, при положение че повечето хора тук прекарваха времето си в гонене на овце и трупане на бали сено. Прииска ми се да видя как е изглеждало това място преди пристигането на Мийкър.
След още час, който изминахме в пътуване по криволичещи пътища, които прекосяваха безлюдната сива долина, достигнахме Крейг. Градът бе доста по-голям, достатъчно многолюден, че да има и „Кеймарт“, и „Уолмарт“, но достатъчно малък, за да го прекосим от единия до другия край за не повече от десет минути. Когато се озовахме в противоположния край, помолих Али да спре на един на пръв поглед изоставен паркинг и да изключи двигателя. Проведох бърз телефонен разговор, с който поръчах автобусен билет, докато Али и Кейти продължиха да си бъбрят. Али предлагаше житейски съвети, а Кейти ги попиваше с двете уши.
Двайсет минути по-късно, след безброй прегръдки и сълзи, Кейти се качи на автобуса на „Грейхаунд“ и потегли на запад с надеждата, че там я очаква по-добро бъдеще. Опитах се да не мисля за това, опитах се да се концентрирам върху факта, че тя ме бе помолила да я измъкна от нещастния й живот и аз го бях направил. Окажеше ли се, че там, където отива, я очаква нещо още по-лошо… е, бях направил максималното. Човек не може да контролира всичко.
Али отвори вратата на джипа и се облегна на рамката.
— Моля те, кажи ми, че това е първото ти отвличане на дете.
Вдигнах рамене и се качих в колата. Съмнявах се, че истината щеше да я зарадва.
След като Али включи на скорост, аз се пресегнах, взех от купчината торбички нещо, което наподобяваше карамелен бонбон, и задъвках разсеяно. Погледнах през прозореца, за да определя местоположението на слънцето над планините. След няколко часа щеше да се стъмни.
— Какво ще кажеш да тръгнем на изток — предложих аз. — Може там да намерим истинска храна.
16
Навлязохме в долината на река Ямпа, прекосихме още един град, заобиколен от добре напоявани градини и добре угоен добитък, и навлязохме в Стиймбоут Спрингс. Изпитах приятно чувство, когато напуснахме пустинята, в която доминираха различни оттенъци на кафявото, и се върнахме в планините, които бяха зелени и живописни. Ски сезонът бе към края си, а летният, когато тук идваха любители на колоезденето, разходките с въздушни балони и рафтинга, още не бе започнал.
Предложих да се отбием в „Макдоналдс“.
Али се усмихна.
— Това ли е представата ти за истинска храна, Бар? Присмя ми се, че нещата, които взех в онзи магазин, са пълни с химикали, а сам тичаш към „Макдоналдс“.
Отвърнах й, че по време на престоя си в чужбина съм бил на места, където няма заведения за бързо хранене. Затова възприемам двойния чийзбургер като екзотичен деликатес.
— Няма да ходим в „Макдоналдс“! — заяви тя и сложи край на спора. — В град като този все ще намерим нещо по-свястно.
Карахме по главната улица, когато Али изведнъж започна да се мръщи. В същия миг джипът придърпа и нещо затрака под капака. Часовникът на арматурното табло премигна и цифрите му изчезнаха.
— Проблем — възкликна тя.
— Какво? — Още не бях изрекъл въпроса, когато двигателят угасна. — О!
Тъкмо бяхме влезли в паркинга на някакъв търговски център. Али успя да добута колата до едно място в средата. Когато излязохме, тя вдигна предния капак и огледа двигателя. Видях плетеница от кабели и електроника, от която нищо не разбирах. Бях поправял ровъри, тойоти и нисани, но не и толкова нови автомобили.
— Най-вероятно е алтернаторът — заяви Али. — Мога да го оправя. — Извади телефона си, потърси нещо на дисплея и обяви: — Не и днес. Всички магазини за резервни части са затворени.
— Тогава да зарежем колата и да си намерим нова — предложих аз.
— Не можем да откраднем кола, Бар. Ченгетата най-вероятно вече ни издирват заради онази престрелка, която спретна. Не искам да добавяме към списъка с обвинения и кражба на автомобил.
Думите й ме подсетиха, че тя продължава да поема рискове, като играе ролята на Бони, докато аз се правя на Клайд.
— Защо остана с мен? — попитах я аз. — Защо не си взе билет за автобуса в Крейг и не тръгна на запад с Кейти? Защо не се върна при майка си или нещо подобно?