Излъсках студения метал до блясък, презаредих и двете оръжия и започнах да точа ножа си. Ритмичното стържене на острието по гладкия брус ми помогна да се концентрирам. Прибрах ножа в канията и пъхнах камъка в раницата, след което взех багажа и излязох навън да проверя какво става.
Али тъкмо затваряше предния капак и събираше инструментите.
— Закуска? — попита тя.
— Няма време. Остана малко сушено месо.
— Но не и чипс.
— Ще ти вземем чипс за обяд.
— Добре. Но ще помоля да покараш поне за малко, става ли? Имам ужасно главоболие и си ожулих едно кокалче, докато се опитвах да извадя тези ръждиви болтове.
Дарих я с най-очарователната си усмивка.
— Какво се случи с онова момиче в черна рокля, с което се запознах снощи?
— Изгуби чувството си за хумор.
20
Аз карах.
Температурата спадна, когато излязохме от Стиймбоут. Тръгнахме първо на изток, а после на юг по западните склонове на Скалистите планини. Полагах сериозни усилия да следя пътя, тъй като карахме по маршрут, който водата бе прокарвала хилядолетия наред сред твърдите скали, но вместо това непрекъснато извръщах поглед към Али.
Като изключим ожулените кокалчета на ръцете й, тя изглеждаше страхотно. Косата й бе грижливо сресана и прибрана на стегната конска опашка. Беше с тесни джинси и сив суичър. Бе вдигнала крака на арматурното табло и прегърнала колената си, при което протритите й маратонки оставяха прашни следи по лъскавата пластмаса. Дрехите й бяха памучни, а горната част на обувките й бе от лек, перфориран плат. Което ме подсети, че трябва да спрем и да се оборудваме по подходящ начин за мястото, към което се бяхме запътили.
Спрях да я поглеждам крадешком, когато тя се унесе в сън и започна да похърква тихичко, опряла глава на страничния прозорец. Разделях вниманието си между острите завои и живописната природа. Това не бяха същите планини, в които бях ловувал като дете; бяха по-големи, по-самотни и се издигаха като великани на фона на лазурното небе.
Посегнах към кутията с цигари, но се поколебах и вместо това свалих прозореца. В купето нахлу остър, свеж аромат на борове, диви цветя и планински ручеи и ми помогна да потисна нарастващата тревога, която притискаше като камък гърдите ми. Ако можех да спра някъде — просто да отбия и да стъкмя малък огън край някой ромолящ поток, ако можех да поспя една-две нощи под ярките звезди, вероятно щях да започна да забравям нещата, които бях направил, нещата, които бях видял. И да забравя, че сега и трите ми сестри бяха в опасност.
Замислих се дали да не позвъня на Деб и Анджи и да ги предупредя, но какво можех да им кажа? „Здравей, сестричке, да знаеш, че един гаден наркобарон разполага с домашния ти адрес и може да цъфне на прага ти тези дни?“ Опитах се да си представя как би протекъл един подобен разговор и той неизменно завършваше с ругатни и обиди от страна на сестрите ми. А и какво биха могли да направят, след като захвърлеха накрая слушалката? Нищо повече от това да уведомят полицията, а тя на свой ред не бе в състояние да спре Алвис, ако той бе решил да създава проблеми.
Джипът се спусна по склона и се включи в трафика на магистралата. Когато се вляхме в широкия поток от автомобили, погледнах отново към Али. Тя продължаваше да спи, главата й бе подпряна на вратата под неудобен ъгъл, тялото й бе извъртяно в края на седалката, а устните й бяха леко разтворени. Можех единствено да й завиждам за подобен сън. Така спяха само децата, и то сгушени в обятията на любящите си родители. Рядко бях спал по този начин през изминалите десет години. Повечето утрини се бях будил в агония, предизвикана от някой кошмар.
А после образите от кошмарите ме преследваха през целия ден: купища тела край пътя, красиви едри животни, които съм убил за богати клиенти, татуирани полуголи мъже, които размахват ножове и сипят закани, селяни от два континента, които биват прегазвани, разстрелвани, изгаряни, изнасилвани, докато аз стрелям по виновните за тези престъпления, макар нерядко да съм принуден да избягам в джунглата, когато те започнат да ме преследват. Всяка нощ бе същински калейдоскоп от смърт и насилие.
Лавирах сред натоварения трафик, ту забавях, ту ускорявах, промушвах се между колите. Нестройните им колони ми напомняха стада диви животни, втурнали се през саваната, за да се разделят в един момент, подгонени от хищник. Отбихме се в някакъв ски курорт с множество еднопосочни улички, на една от които открих магазин за спортни стоки.
Отдавна не бях пазарувал на място, което да не гъмжи от джебчии и хлапета, които продават бонбони и сувенири. Единствените мошеници и престъпници тук бяха лицензирани от държавата.