— Добре — отвърнах аз, — в такъв случай планът е да стигнем до там на коне. Ще се движим далече от пътищата, особено от тези, които водят към града. Ще пренощуваме в планината и ще ударим мястото рано сутринта. Добре ли ти звучи? — Зики кимна. — Знаеш ли дали сестра ми е там? Алвис може да я държи и в града.
Зики сви рамене.
— Зависи. Нали каза, че сестра ти не е с него по своя воля? Това означава, че я държи затворена или нещо подобно. Съмнявам се, че Алвис би я скрил от охраната. Като се замисля, в базата видях един голяма каравана… а ровърът спря до нея няколко пъти. Сестра ти може да е там. Но няма как да бъдем сигурни.
Звучеше ми доста мъгляво. Възможно бе Джен да е там. Или на друго място. Струваше ли си да атакуваме добре охранявана нарколаборатория, за да проверим? Запитах се има ли смисъл да провеждаме подобна операция, но инстинктът ми подсказа, че каквото и да открием там, ще ни приближи до Джен.
Допих уискито си и отсякох:
— Мисля, че си заслужава усилието. Ще атакуваме базата, ще намерим Джен и ще изчезнем.
Зики се усмихна.
— Не забравяй, че трябва да получа възнаграждение за услугите си. Смяташ ли, че Алвис държи там пари?
— Или много пари, или много стока. Все тая.
Само това му липсваше на този свят: Зики и двеста дози дрога, с които да подмамва отчаяни жени. Нямах намерение да му плащам, но щях да реша този въпрос, когато му дойдеше времето.
Зики се усмихна широко, когато видя клепачите на Али да натежават.
— Май ти доспа, кукло? Можеш да използваш леглото ми отзад. Аз ще дойда по-късно.
Той й смигна, а тя ме погледна.
Скочих от стола си и зашлевих Зики с опакото на ръката си, за да изтрия тази негова усмивка. Силата на удара ми бе достатъчна, за да отхвърчи назад заедно със стола, да се преобърне и да се блъсне първо в стената, а после да се стовари на пода. Усмивката му обаче не изчезна. Скочи на крака, ухили се и тръгна към мен, но замръзна, когато видя пистолета.
— Браво, Бар — похвали ме той.
Проследи дулото, насочено към корема му, след което ме погледна в очите. В тях играеше палаво пламъче, но се спотайваше и заплаха. Не се съмнявах, че ще ми отмъсти рано или късно.
— Радвам се, че си взел пистолет. Нещо против да го прибереш?
— Няма проблем. — Прибрах пистолета в джоба си казах: — Продължиш ли да ме дразниш обаче, ще те застрелям. — Седнах на стола си и отпих глътка уиски. Ръката ми трепереше леко. — Мисля, че е време да си лягаме. Утре ни очаква тежък ден. Леглото е твое, Зики. Двамата с Али ще спим навън.
Зики кимна, вдигна стола си от пода и седна отново. Запътихме се към вратата, а той си наля поредната чаша уиски.
Когато влязохме в палатка и се сгушихме в топлите спални чували, Али попита:
— Сериозно ли говореше? Щеше ли да убиеш Зики?
В палатката беше топло, а тялото на Али, притиснато до моето, покачваше допълнително градусите.
— Принуди ли ме, да, ще го направя. Той не би се поколебал да убие когото и да било от нас. Ще го направи, без да му мигне окото. Зики е пълен психопат, но се нуждаем от него и конете му. Познава планините по-добре от всеки друг, а конете му ще ни прекарат там, където можем да бъдем сигурни, че няма да се натъкнем на хората на Алвис.
— Мисля, че може да се наложи да го убиеш — отбеляза Али и се сгуши в чувала. — Ужасно ме плаши.
— И мен — отвърнах аз и се примъкнах по-близо до топлото й тяло.
Бяхме разположили палатката между хижата и хамбара на една тревиста полянка, заобиколена от див пелин и сухи магарешки бодили, чиито стъбла се триеха едно в друго от вечерния бриз. Али ми помогна, затова бързо се справихме с разпъването на палатката. Изгледа ме странно, когато я попитах дали предпочита да спи в джипа, затова извадих двата спални чувала и ги разстлах един до друг. Сухите бодили щяха да ни предупредят, ако Зики се прокраднеше към нас. А чуех ли шума им, щях да бъда готов да го посрещна. Оставих заредения си пистолет до възглавницата, а Али сложи ножа до своята. До мен лежеше и голямата ми пушка .375 калибър.
Когато слънцето се скри зад планините, отнесе със себе си и топлината. Виждахме как дъхът ни се носи на облачета, при това вътре в найлоновия мехур, който трябваше да ни предпази от природните стихии.
— Ей, Бар? — повика ме Али.