На сутринта ни пуснаха и отидохме в килията на Брадатия. Той разполагаше с малък апартамент, с истинско легло, книги, купешки алкохол. Изпихме бутилка мескал. Сещаш ли се, правят го от кактуси и слагат по един червей във всяка бутилка? Празнувахме факта, че сме живи. Тогава го попитах за какво е било всичко. И знаеш ли какво ми отговори?
Зики отпи дълга глътка от бутилката и извърна поглед от мен към Али. В очите му играеше весело пламъче.
Али поклати глава. Приведе се напред с широко разтворени очи. Явно й беше интересно.
— Каза, че се опитал да помогне на Лефти! На Лефти! Проклетият Лефти беше едно сакато хлапе, когото всички тормозеха. Беше свикнало. Всички го правеха. Този глупак обаче, дето се нарича Бар, реши да се опълчи на целия затвор заради някакъв тъп инвалид, на когото дори не му пука дали ще го пребият или не. Нали разбираш, беше свикнал.
Зики отпи нова глътка.
— Затова го попитах защо, по дяволите, постъпва толкова глупаво. А Клайд вече се бе накъркал. Изсипа червея от бутилката право в устата си, сдъвка го и подхвана някаква история за Африка. Толкова често виждал да се отнасят с жените и децата, сякаш не са хора, че започнал да им помага. Така се забъркал в разните му там граждански войни само защото на някои хора им е писано да са жертви. И аз се напих, но нищичко не разбрах от обясненията му. Дори когато бях трезвен.
Нали разбираш какво се опитвам да кажа? Кой го е грижа за някакви си негри? Продължих да го слушам, но не можах да повярвам някои от нещата, които ми разказа. Толкова беше объркано. Зачудих се как се е измъкнал жив, а той ми отвърна, че е извадил късмет. Трябва да призная, че е извадил невероятен късмет. — Зики замълча, пое си дъх, после отпи отново. Погледна Али и продължи: — Та ето с какъв човек си се събрала. Най-големият късметлия и най-големият глупак, когото някога съм срещал.
— Съгласна съм — отвърна Али.
— Благодаря — казах аз.
Вперихме поглед в огъня и замълчахме, всеки от нас потънал в собствените си мисли. Зики продължи да пие и да гледа към звездите. Али ме погледна отново. Този път видях в очите й нещо като възхищение. Но пък можеше и да е онова чувство, което човек изпитва, когато срещне трикрако куче на улицата. Поместих се по-близо до нея на дънера. Тя не се отдръпна. Седяхме тихичко под звездното небе и слушахме пращенето на огъня и шумоленето на вятъра сред листата на трепетликите, докато сънят не ни призова със силата на песента на сирените.
26
Час преди слънцето да се покаже зад планинските върхове на изток, двамата със Зики стояхме зад огромна канара, опрели лакти на студения гранит и насочили биноклите си към лабораторията за производство на метамфетамин. Звездите, луната и сивкавата светлина на изток ни позволяваха да огледаме добре мястото.
То заемаше част от дълга тясна долина с площ от десетина декара, оградена с бодлива тел. В центъра на парцела се издигаше метален хангар с полукръгла цилиндрична форма, заобиколен от фургони — като онези, които използват по строежите, — разположени покрай оградата. Между нас и хангара се намираше голям зелен фургон. Прозорецът му светеше. До входа бяха паркирани два бели камиона. Всичко изглеждаше толкова чуждо и грозно, колкото и мините, които някога бяха прорязвали тези планини. Не се виждаше никаква растителност.
В момента цареше тишина, но преди малко тук кипеше оживена дейност. Десетина мъже в тактически униформи, въоръжени с черни автомати, застанаха на пост край портата, за да пропуснат шест камиона, които влязоха в базата. След като ги натовариха, шестима от охранителите тръгнаха с камионите. Това означаваше, че охраната на периметъра е поверена на останалите четирима.
Наблюдавахме безмълвно. Посочих светлината, която се процеждаше през покрития с мръсотия прозорец на зеления фургон. Зики кимна.
Тримата бяхме свършили доста работа тази сутрин. Станахме рано, облякохме се в мрака, оседлахме конете и тръгнахме по пътеката, озарена от студената лунна светлина. Час по-късно пристигнахме на това място, разположено високо на север над долината, което използвахме като наблюдателен пункт. Зики каза, че е идвал тук и преди и нямало начин да ни забележат отдолу. Али седеше зад нас, между дърветата, и наблюдаваше конете.