Гората свърши на трийсетина метра от оградата. Спрях зад едно дърво в самия край и се ослушах. Не долових признаци на тревога. Само вятърът между дърветата. Нямаше за какво да се тревожа.
Прекосих откритото пространство между гората и оградата, като използвах за прикритие сенките на дърветата. Тук трябваше да се движа бавно, да внимавам за всяка стъпка, за всеки звук. Направих една крачка, ослушах се, направих втора…
… и едва не паднах в ямата.
Спрях навреме, но залитнах назад и се стоварих по гръб, после изчаках очите ми да се адаптират към мрака, за да огледам къде не се бях озовал току-що.
Ямата бе дълбока поне три метра и дълга повече от двайсет. Бе запълнена до половината с газови бутилки, тенекии с газ за примуси, кутии с използвани клечки кибрит, бутилки спирт, счупени стъкла, черни чували за боклук и нещо, което приличаше на буци сол. Много, много сол. В първия момент реших, че това е най-странният капан, който съм виждал, но после осъзнах, че тук изхвърлят боклука си. Разбира се, че не биха искали отпадъците да замърсяват базата им, и изглеждаше по-логично да изкопаят дупка и да ги погребат в планините, отколкото да чакат боклукчийски камион, който да ги отнесе на сметището.
Внимателно пропълзях по края на ямата. Опитвах се да не вдигам шум и да се слея със земята, докато се добера до телената ограда. Там бях възнаграден с малък — колкото да мине човек — отвор в нея, направен явно за да улесни достъпа до ямата за боклук. Това спестяваше време, тъй като в противен случай трябваше да обикалят доста, за да изхвърлят всички тези боклуци, които бяха използвали за отровата, която произвеждаха тук.
Малката врата бе заключена с масивна верига и катинар. При това модел, който се отваряше много трудно. Разконцентрирах се за миг, мислех за ключалката, мислех и за това, че ако Джен е в базата, трябва да побързам и да я измъкна, преди Алвис да се върне. Той вероятно се движеше с охрана. И това моментно разсейване едва не ме провали.
Тъкмо посягах към задния си джоб, за да извадя шперцовете, когато се появи охранителят, който патрулираше по задния периметър. Тръгна право към мен. Вървеше покрай телената ограда и от време на време я потупваше с ръка. Просто за да я чуе как дрънчи или да си намери някакво занимание, предположих аз. Шумът бе достатъчен, за да заглуши стъпките ми. Когато се отдръпнах от оградата и се скрих в сянката.
Мислите ми се въртяха около щифтовете и пружините на катинара и нито чух, нито видях пазача, който изникна иззад най-близкия фургон отляво. Пред мен, в непосредствена близост от другата страна на оградата, се намираше зеленият фургон, в който светеше. И в който се надявах да открия Джен.
Ако исках да се върна жив при конете, не можех просто да хукна и да я измъкна от там. Трябваше да се справя с цялата охрана, и то преди Ланс да се върне. Налагаше се да се заема най-напред с мъжа, който идваше право към мен.
Намираше се на двайсетина метра. Оставих шперцовете и извадих стрела от колчана. Сетне бавно наведох лъка.
Десет метра. Пазачът включи фенерчето и насочи жълтеникавия лъч светлина пред себе си, като от време на време поглеждаше към оградата. Фенерчето бе добър знак. То означаваше, че не разполагат с прожектори, а най-вероятно и с външен източник на електричество в двора. Стори ми се логично. Ланс не можеше да се свърже с електрическата мрежа. Налагаше се да използва генератори в случай на нужда. Но не чувах боботене. Още един добър знак.
Лошото бе, че пазачът вече се намираше на пет метра от вратата и насочваше лъча на фенерчето все по-близо и по-близо към сянката, в която се бях скрил. Това бе единственият ми шанс. Приближеше ли още малко, щеше да вдигне тревога.
Вляво от вратата имаше малък отвор. Ако стрелях точно, стрелата нямаше да докосне телената ограда. Запънах стрелата, вдигнах лъка, прицелих се, стрелях и…
… пропуснах.
Стрелата се отклони вляво и отскочи от оградата. Мъжът се сепна, обърна се и насочи фенерчето навън от базата. Лъчът му затрепери трескаво, но най-накрая ме намери.
В този момент изстрелях следващата си стрела. Този път тя попадна в целта.
Горе-долу. Вместо да прониже гърдите, стрелата се заби в гърлото му и той падна на колене и притисна с длани новата дупка в трахеята си. Хукнах към катинара и извадих шперцовете с треперещи ръце.