Конете ни изминаха в лек галоп оставащите километри и накрая се озовахме пред външната порта на ранчото на Зики. Продължих да не обръщам внимание на небивалиците, които той разказваше, тъй като се чудех какво да правя с Джен, когато се върнем в града. Определено не исках тя да се събере отново със Спайк и шайката му. Трябваше да й намеря ново жилище и…
Бях прекалено уморен и не забелязах навреме нито лендровъра, спрял до къщата, нито тримата мъже до него с автомати в ръце.
Иззад ровъра се появи сух жилав мъж с памучен панталон и риза с къси ръкави, застана до хората си и се усмихна самодоволно. Движенията му бяха самоуверени, дори арогантни. Имаше вид на човек, който дълбоко вярва, че светът му принадлежи.
Това бе същият манталитет, който бях наблюдавал у възгордели се африкански главатари, самодоволство, основано на власт и контрол и подкрепено от безмозъчни убийци. Сами по себе си въпросните убийци са слаби, но шайка от десетки такива слабаци вече става опасна.
Когато съзнанието ми осмисли случващото се, ръката ми посегна към пистолета.
— Недей — каза ми Зики и размаха .44-калибровия си револвер пред гърдите ми. — Остави на мен.
Въоръжените мъже ни наблюдаваха внимателно и държаха автоматите си в готовност.
Зики заговори пръв, навел дулото на револвера си към земята.
— Нали щяхме да се срещнем в града?
Сухият жилав мъж се засмя, по-точно, изхили се самодоволно и презрително. Когато го направи, Джен се напрегна и ръцете й се разтрепериха.
— Доверието не е най-силната ми страна — отвърна той. — Нали каза, че Бар ще е при теб? Дойдох да го взема. Твоето ранчо ми беше на път. — После поклати мрачно глава. — Разочарован съм, че си имал други планове, Алвис.
Значи този тип беше Алвис? Това беше лошо. Погледнах назад към Али, която изглеждаше силно уплашена.
Зики се размърда неловко в седлото си. Изглеждаше притеснен за пръв път, откакто го познавах.
— Планът винаги е бил да ви предам Бар. Но вие нарушавате уговорката ни — каза той и показалецът му се плъзна бавно към спусъка.
— Сега това е моята планина — отвърна Алвис. — Омръзна ми да ти осигурявам жени. Опасявам се, че няма да мога да те компенсирам за Бар, тъй като знам, че си му помогнал да нападне базата ми. Всъщност ти толкова ме разочарова, че стигнах до извода, че трябва да умреш.
Зики отстъпи крачка назад и насочи револвера си към Алвис.
— Никога не съм се страхувал от смъртта, но ти гарантирам, Алвис, умра ли аз, умираш и ти. Предлагам ти следното: ти се омиташ от тук, а аз те оставям жив.
Зад Алвис се разнесе подрънкване на оръжия и дулата на автоматите се насочиха към Зики. Алвис продължи да се усмихва.
— Насочи револвера си другаде. Аз ще взема Дженифър и Бар, а ти ще умреш.
Не ни оставаше много време. Стомахът ме присви, докато бързо обмислях възможностите да се измъкнем от тази ситуация.
Настъпи продължителна тишина, в която показалците на всички се присвиха около спусъците. В един момент обаче Зики се ухили.
— Добре — каза той и пусна револвера си на земята.
Познавах го добре и знаех, че трескаво обмисля нещо. Не се беше предал.
Алвис даде знак на хората си.
— Придружете онази красива барманка и господин Зики до купчината тор край плевнята. После ги застреляйте и двамата.
Той извади един глок, пристъпи напред и го насочи към главата ми.
Хората му дадоха знак на Зики, но се държаха на разстояние от него. Той отиде до коня на Али и изтръгна поводите от ръцете й. Когато задърпа кобилата й към плевнята, каза:
— Двамата с теб можехме хубавичко да се позабавляваме.
Погали Шийла по врата, сетне и Али по бедрото. Тя се опита да го изрита, но Зики се отдръпна и се засмя. Част от хората на Алвис също се разхилиха, докато следваха двамата към плевнята.
Положих усилия да дишам спокойно и да накарам сърцето си да бие по-бавно, докато стрелците на Алвис отвеждаха осъдените на смърт. Очаквах Зики да ми спретне някакъв номер, но не и това. Очевидно бе намислил да ме предаде от самото начало, но алчността му го бе подвела. Бе решил да изкара пари и от мен, и от Алвис.
Сега сметката щяхме да платим Али, Джен и аз. И самият Зики, разбира се.
Алвис постави едната си ръка върху юздата на коня ми, а с другата продължаваше да стиска пистолета.
— Последна цигара? — попитах аз.
Той кимна. Пресегнах се бавно и извадих цигарите и запалката от якето си.
— Благодаря — казах му, извадих цигара и я запалих.
— Жалко — възкликна Алвис и погледна за миг към плевнята. — Тъпият миньор вършеше добра работа. Въпреки безспорната си извратеност държеше туристите и ловците далече от земята ми. Извършваше разузнавателни мисии в тила на врага, ако предпочитащ да го кажем така. Нали и ти си вършил това някъде далече от тук?