Дръпнах от цигарата и свих рамене. Всеки път, когато Алвис кажеше нещо, Джен се напрягаше и ме стискаше силно през кръста.
— О, моля те, Бар. Двамата с теб правим едно и също. Просто аз съм по-добър.
Нямаме нищо общо, помислих си аз. Но си замълчах и продължих да пуша. Проследих с поглед как Али и конят й приближават плевнята, водени от онзи психопат.
— Знаеш ли, това ми достави удоволствие — продължи Алвис. — Тази война, имам предвид. Предполагам, че и ти си изпитал същото. Когато се върнах в страната, бях отегчен до смърт, но после започнах да развивам бизнеса, който онзи некадърен мой брат бе започнал. Сега се наслаждавам на същите неща, които вършех и там.
— Предполагам, че не си падаш по повредени коли? — попитах аз.
— Какво имаш предвид?
Посочих с цигарата.
— Онази спукана гума на твоя ровър.
Трикът бе съвсем елементарен и всеки глупак би се досетил. Но свърши работа. Алвис извърна поглед само за секунда и това ми бе повече от достатъчно. Забих цигарата в лицето му и искрящите червени въгленчета попаднаха в едното му око. Едновременно с това извадих пистолета от якето си, смушках коня в хълбоците и прегазих Алвис. Той не успя да стреля, не успя да помръдне дори, след като гърдите на коня го събориха на земята, а копитата го стъпкаха. Продължих в галоп към мъжете с автоматите.
Джен заби глава в гърба ми и изхленчи, но се хвана здраво за мен.
Видях в далечината Али да се размърдва. Отново замахна към Зики, като този път използва разсейването му, докато той се мъчеше да извади резервния си пистолет от елека, и го изрита здраво. Сетне дръпна поводите, смушка коня си и го пришпори към портата.
Отправих пет изстрела към хората на Алвис, видях един да пада, после стрелях отново, този път към Зики. Той ми отвърна веднъж, пропусна и стреля четири пъти към пазачите. Падна още един. Третият запълзя на четири крака към ровъра.
Алвис продължаваше да лежи на земята, без да помръдне.
Зики погледна първо към коня си, който, след като бе чул изстрелите, се бе отправил към пасището, после към мен. Отново стрелях към него, а той се наведе и затича към къщата.
Сетих се за пушките, които държеше там, затова смушках галопиращия кон така, че да пресека пътя на жребеца на Зики, сграбчих увисналите поводи и се насочих към портата с всички сили.
Намалих скоростта, когато стигнах на двайсетина метра от нея, и видях Али да я връхлита с коня си, в резултат на което двете й крила отхвръкнаха встрани. Тъкмо премина през нея, когато в далечината прозвуча автоматен откос и куршумите се забиха в един клон вдясно от мен.
Явно последният стрелец бе решил да отвърне на огъня. Браво на него. Завъртях коня си с коляно и извадих голямата пушка, калибър .375. Вдигнах предпазителя, прицелих се и стрелях към ранчото. Откатът бе твърде силен, но гърмежът бе направо оглушителен. Конят ми се уплаши, тръсна глава и хукна отново Джен продължаваше да се държи здраво.
Овладях Попкорн, но едва не изгубих коня на Зики тъй като бях пуснал поводите му, за да взема пушката. Притиснах го към оградата и успях да сграбча поводите.
— Добре — казах аз на жените. — Да вървим.
Когато потеглихме в тръс по пътеката, която водеше към Ледвил, забелязах, че Джен едва се държи на седлото. Добре че я бях вързал. Али беше зад нас. Мълча известно време, но не след дълго започна отново да задава въпроси. Едва бяхме достигнали първата полянка, когато тя попита:
— Колко време ще трябва на Ланс или някой от хората му да убие Зики?
— Добере ли се до къщата, няма да го убият — отвърнах аз. — Там държи пушките си, освен това е отличен стрелец. Нямат шанс. Освен това Алвис може вече да е мъртъв.
— Видях го да помръдва, преди да избягаме, затова си мисля, че може да оцелее. Оправи ли се, ще хукне след нас.
— Не мисля. Оцелелият пазач ще се опита първо да измъкне Алвис от ранчото. — Усетих Джен да ме притиска по-силно при споменаването на името на Ланс. — Дори да качи Алвис в ровъра и да се опита да ни последва, ние ще се измъкнем през гората благодарение на конете.
— Зики също ще ни преследва.
— Възможно е. Той не обича недовършени работи. И знае, че срещнем ли се отново, ще го убия.
— Има и още нещо — тихо каза Али.
— Какво.
— Джен и аз. Зики иска да получи заплащане за услугите си.
— Той е откачен. Али, толкова съжалявам, че…