Върнах се на бара, седнах и отпих глътка бира. Али стоеше безмълвно с облещени очи. Не можеше да откъсне поглед от проснатите на земята мъже.
— Ще повикаш ли ченгетата? — попитах аз и кимнах с брадичка към телефона, монтиран на стената зад нея.
Вместо да отговори, тя се засмя. Не беше момичешки кикот, а нещо като радостно изхилване. Поклати глава и каза:
— Не, по дяволите! Тук непрекъснато стават побои. И ако някой заслужава да отнесе един хубав бой, това са точно тези мръсници.
Като се изключи гласът й, заведението бе потънало в относителна тишина: от време на време се разнасяше похъркване от онези тримата, задрямали на масата, или охкане от някой от мъжете на пода.
Допих бирата си и се поколебах дали да не си поръчам още една, но се отказах. Попитах Али:
— Трябва ли да си тръгвам, или мога да ти задам няколко въпроса?
Тя се облегна на барплота и ме изгледа изпитателно. Помълча няколко секунди, после отсече:
— Давай!
Изобщо не приличаше на наркоманите, които се събираха в „Избата“. Те бяха бледи и мършави, а тя имаше слънчев загар и изглеждаше в отлична форма. Нямаше и следа от обичайните симптоми, съпътстващи употребата на метамфетамини: втрисане, скърцане със зъби, кожни обриви.
— Не ползваш стоката, която продават тук, нали?
— Не — заяви гордо барманката. — Тук съм само защото Брент плаща добре, а аз трябва да плащам твърде много сметки.
Поради някаква причина това ме накара да почувствам, че е на моя страна. Продължих да й се възхищавам. Имаше дълга черна коса, събрана отзад, и носеше сив суичър и джинси. Никакъв грим, никакви бижута, не че имаше нужда от тях. Хуан бе подценил красотата й.
— Значи познаваш Джен. Виждала ли си я? — попитах.
Тя кимна.
— Редовен клиент е. Идва през деня. Работи нощем. Винаги съм се чудила как се е опазила да не я уволнят. Въпреки че, ако работиш като чистачка, едва ли ги е грижа дали си пияна или дрогирана. А може да използва боклуците, които Брент продава, за да стои будна нощем.
Кимнах, макар да ме заболя, когато осъзнах, че Джен се е върнала към стария порок. Но поне се опитваше да работи.
— Чух, че последния път, когато е идвала тук, е била с някаква важна клечка.
Али се обърна и се запъти към задната част на бара. Реших, че разговорът ни е приключил, но тя се върна с нова бира. Посегнах към рулото с банкноти, но тя махна с ръка.
Аз черпя. За това, че разчисти боклука. Дори да означава, че трябва да си търся нова работа.
— Познаваш ли онзи тип, с когото са я видели? — попитах и отпих от бирата, която не бях поръчал.
Настъпи тишина, докато Али решаваше какво да сподели с мен и какво не. Надявах се да бъде по-откровена. В края на краищата двамата с нея нямахме нищо общо с отрепките на пода.
Накрая след още няколко секунди тя каза:
— Ланс, братът на Брент. Небезизвестният господин Алвис. Сестра ти беше тук последния път, когато Ланс ни удостои с присъствието си. Почерпи я няколко питиета и си тръгнаха заедно, но не им обърнах внимание, защото имах много клиенти. Направихме оборот от два бона за час и нещо, а аз изкарах триста долара от бакшиши. Оттогава не съм виждала нито Ланс, нито Джен.
— Имаш ли представа къде са отишли? Къде може да са сега?
Али поклати глава.
— Не. Но сестра ти или има ужасен вкус по отношение на мъжете, или е загазила здравата.
— Защо смяташ така?
— Не си ли чувал за господин Ланс Алвис?
— Ако бях чувал, нямаше да задавам глупави въпроси — отвърнах й. — Кой е той?
— Наистина не си ченге — заключи тя и кимна одобрително. — Ланс е човекът, към когото се обръщаш, когато ти потрябва нещо за пушене, смъркане, боцкане. Мрежата му обхваща три щата и продължава да се разширява. Говори се, че този мръсник е ръководил частна охранителна фирма в Ирак, а когато се върнал и видял с какво се занимава Брент, решил да смени професията. Ланс е несравнимо по-добър бизнесмен от малкия си брат. Някои казват, че в щата едва ли има по-голям доставчик от него.
— Вярваш ли им?
— Ако съдя по това, което съм виждала, да. Където и да отиде, го придружават трима-четирима от приятелите му, все яки мъже със заплашителни погледи. Целите са в белези и гледат лошо като теб. Пръскат пари като конфети на парад. Сигурна съм, че преди месец пребиха някого в офиса отзад. Джубоксът гърмеше, но въпреки това чувах писъците.