Следващите куршуми се забиха в двигателя и аз изкрещях в ухото на Али:
— Ще стрелям още веднъж. През това време тичай към атеветата и се скрий между дърветата. Видиш ли някой, застреляй го!
Тя кимна с разширени от страх очи. Това бе най-голямата опасност, в която бяхме попадали до момента.
— Готова ли си?
Тя извади револвера, запъна ударника и кимна. Вдигнах пушката и тя хукна.
Забелязах един мъж между двете коли пред нас и стрелях. Големият куршум, калибър .375, се заби в бедрото му и раздроби костта му сред облак от кървави капчици. Почти по същото време забелязах други мъже сред дърветата и чух изстрели зад гърба си. Заредих последния патрон и понечих да се обърна, когато двамата с джипа полетяхме във въздуха сред ослепителна светлина. Докато се издигах над земята, се опитах да си спомня кога за последен път бяха стреляли по мен с гранатомет.
После настъпи мрак.
Мрак, последван от… звън в ушите и нещо, което ми прозвуча като вик, долетял откъм Али. Ужасът в гласа й ме върна към реалността. Помръднах ръка, опипах тялото си — всичко изглеждаше на мястото си. Целият ми торс обаче агонизираше от болка и забелязах влажни петна на необичайни места.
Време бе да се размърдам.
Изправих се, видях пушката си далече от мен, долових движение. От някое дълбоко, първобитно място призовах достатъчно енергия, за да се завъртя, да грабна пушката и да я опра в рамото си в мига, в който иззад един нисък дъб изскочи някакъв мъж. Вдигна автомата си, а аз го прострелях. Целех се в гърдите му, но от тази позиция не можех да използвам оптичния мерник и куршумът профуча по-нависоко. Прониза главата му и я превърна в топка кървава каша. Тялото падна напред и се срина почти в краката ми.
Изтрих кръвта му от лицето си и направих опит да се изправя. Бях останал без сили и нямах представа дали ще успея. Писъците на Али обаче стимулираха производството на адреналин в организма ми и аз скочих на крака. Взривът ме бе запратил встрани от горящия джип, а виковете й бяха долетели някъде от задната част на пътя. Опитах се да хукна натам, но краката не ме удържаха. Рухнах върху обезглавения нападател.
Сведох поглед и видях от крака ми да стърчи парче пластмаса. Беше се забило в средната част на бедрото ми, точно над коляното, което хиената бе захапала. Естествено, че не можеше да бъде другият крак. Размърдах пръсти, за да се уверя, че не са засегнати нерви, и изпитах истинско щастие, когато те реагираха. Тогава забелязах автомата на обезглавения тип. Метнах пушката на рамо, взех новото оръжие, проверих пълнителя, надигнах се от земята и закуцах към мястото, откъдето прозвучаха изстрели.
Приведох се ниско и използвах храстите и дърветата за прикритие. За миг настъпи тишина. Чувах само тежкото си дишане и влаченето на ранения ми крак по сухите листа. После вляво от мен прозвуча автоматен откос. От дървото, което стоеше между мен и стрелеца, полетяха трески, парченца кора от бяла трепетлика се понесоха във въздуха като конфети и аз се хвърлих на земята.
Вдигнах автомата над главата си и отправих кратък откос към мястото, откъдето смятах, че е дошла стрелбата, след което се претърколих вдясно и залегнах зад оголените корени на един бор. В мястото, където бях лежал само допреди миг, се забиха куршуми. Някои потънаха в глинестата пръст, други рикошираха в далечината, след като попаднаха върху камъни, скрити под опадалите листа.
Още не можех да видя кой стреля по мен. Не можех и да чуя нищо освен учестеното си дишане. Зачаках, очите и ушите ми търсеха нещо, което да не е на мястото си, в очакване на следващия ход на стрелеца. Опитах се да изтрия мръсотията, полепнала по мокрото ми от пот лице, когато чух Али да вика от болка. Този път звукът дойде от по-близо.
Канех се да пропълзя към нея, когато стрелецът изскочи от прикритието си и хукна натам. Притича покрай позицията ми и аз се надигнах достатъчно, за да стрелям три пъти. И трите куршума попаднаха в целта: първият забави темпото му, вторият го завъртя бавно, а третият се заби в лицето му, докато падаше на земята.
Скочих на крака, огледах се за други опасности и когато се уверих, че никой не ме е забелязал, хукнах към мъртвеца и взех от него резервните му пълнители. Усещах постоянен прилив на адреналин. Насочих се към мястото, откъдето бях чул последния вик на Али.