От тази посока отново се разнесе стрелба. Единичен изстрел, последван от автоматен откос. А после по-шумен и по-рязък изстрел от по-далече. Влачех почти безжизнения си крак, ръцете ми бяха натежали и не ме слушаха, едва държаха автомата. Дни като този са причината да откривам все повече и повече бели косми в брадата си.
По милостивата воля на някакво неизвестно божество успях да се добера до широка долина. На дъното й имаше малко скалисто възвишение, на което не растеше нито едно дърво. Резките, отсечени откоси идваха именно от подножието на хълма, при това от всичките му страни. От върха му изтрещя изстрел, последван от силен ответен огън.
Настаних се зад един повален бор и се покрих с гнили листа. Свалих раницата от гърба си, захвърлих автомата, с който се бях сдобил преди малко, и взех ловната си пушка. Извадих от раницата последната си кутийка патрони калибър .375 и заредих бързо. Влязох в добре познатия ми ритъм. Опрях приклада на рамо и огледах подножието на хълма през оптичния мерник. Насочих търсенето си към източниците на автоматична стрелба.
Кръстчето на мерника ми бързо кацна върху мъж, облечен подобно на останалите в черна военна униформа. Дишаше тежко, а лицето му бе изопнато в строга гримаса. Изрече някаква команда, от която и дума не разбрах, и вдигна автомата си. Разстояние около четиристотин метра. Лек северен вятър. Регулирах оптичния прицел, тъй като между дърветата започна да пада лек сняг. Успокоих дъха си и вперих поглед в облачето бяла пара, което се издигаше сред студения въздух. Натиснах бавно спусъка.
Над долината отекна оглушителен гръм и видях как мъжът — макар и с известно забавяне — рухва мъртъв на земята с неестествено голяма дупка в гърдите. Автоматичният огън спря мигновено.
Али стреля отново и аз понечих да извикам, но не исках да издам позицията си. Тъкмо се канех да потърся следващия си противник, когато голямо парче от дънера, зад който се криех, просто изчезна. Миг по-късно се чу силен гърмеж. Някой от другата страна на долината разполагаше с мощна карабина и или ме бе забелязал, или се бе досетил откъде би могъл да дойде моят изстрел. Бях прикован към земята, докато някой не направеше ход. Touche, мръсници!
Али ме измъкна от тази патова ситуация, тъй като отправи няколко изстрела към мястото, където се криеше снайперистът. Той реагира мигновено и гърмът бе последван от нов вик на Али.
Хванах двете оръжия и раницата в ръце, прескочих поваления дънер и хукнах надолу по хълма. Затъркалях се по склона, а светът около мен се завъртя в черна вихрушка.
Успях да спра едва в подножието на хълма, и то след като вече раненото ми рамо се удари в голяма трепетлика, която дори не помръдна от сблъсъка. Естествено, че не можеше да бъде другото рамо. Ама че късмет! Сподавих вика на болка, събрах нещата си и хукнах нагоре към възвишението. Стараех се да бягам на зигзаг, стараех се да не се показвам над храстите, стараех се да пазя тишина, но в интерес на истината не разполагах с достатъчно енергия за това. Тичах нагоре по права линия и се молех късметът да ме закриля.
Около мен летяха куршуми като конски мухи през лятото, но този път късметът не ми изневери. Успях да се добера зад малката купчина скали, където лежеше Али. И двамата изругахме силно в момента, в който се метнах заедно с целия си товар в гнездото, където се бе свила тя. Дори не я погледнах, дори не казах дума, само свалих автомата и изпратих по няколко изстрела във всяка посока, докато не изпразних пълнителя. Отново се скрих зад камъните.
Ответният огън на противниците изпълни цялата долина с гръмовен тътен. Извадих резервните пълнители от джоба си, поставих един в автомата и погледнах към Али. Тя лежеше свита на кълбо, опряла гръб в една скала, стенеше и ругаеше. Черната й коса бе все така вързана на опашка, но върховете на кичурите й лежаха в локва кръв, която ставаше все по-голяма. Притискаше корема си с ръце.
— О, Али! Съжалявам! — казах аз.
— За какво? Не ти ме простреля в проклетия панкреас — отвърна тя.
Опита се да се засмее през сълзи, но в крайна сметка се задави.
— Сигурна ли си, че си ранена точно там?
— Не. Не съм сигурна. Нямам представа дори къде се намира проклетият панкреас. Ранена съм в стомаха.
Тя се закашля силно и видях от ъгълчето на устата й да се стича струйка кръв. Примеси се със сълзи, порозовя и падна на земята. Лицето й загуби цвета си и започна да се отпуска.