Тя се изправи. Беше дребничка, едва метър и петдесет и осем, но изглеждаше наистина заплашително.
— Какви, по дяволите, ги вършиш, Клайд? Идваш в дома ми и ми казваш, че някой те мрази до такава степен, че може да си отмъсти на мен? На децата ми? След като ми каза, че си приключил с тези истории? А те се повтарят отново и отново! Същите истории от гимназията. Само че този път, вместо в дома ми да нахлуват ченгета, трябва да чакам някакъв тип да се опита да ни убие? Страхотно!
Какво можех да кажа? Бях забъркал страшна каша и изражението ми показваше, че съм готов да понеса всяко наказание, което ми наложи сестра ми.
— Виж какво — заяви тя, докато полагаше усилия да се успокои. — Не си мисли, че не ни е грижа за Джен. Напротив, винаги ни е било грижа за нея, затова можеш да я доведеш тук и ние ще й помогнем с всичко по силите ни. Но не мога да позволя да излагаш семейството ми на опасност. Това е абсолютно неприемливо.
Изглеждаше объркана, явно част от нея осъзнаваше, че проблемът няма да се разреши, като ми прочете едно конско.
— Не мисля, че е добра идея да се обръщаш към полицията — казах аз, предвидил следващия й ход. — Полицията не може да се справи с подобни хора. Ще се обадя на някой, който може.
Деб изпадна в ярост.
— Трябва да си тръгнеш, Клайд! Съжалявам, че го казвам, но на гърбати е нарисувана мишена. Трябва да стоиш далече от тук!
Надигнах се, пъхнах две резенчета бекон в устата си и метнах раницата на гръб.
— Ще се погрижа двете с Анджи да останете в безопасност — казах, обърнах се и си тръгнах.
Когато се озовах на улицата, осъзнах иронията на случилото се. Бях дал още един път дума, която щеше да ми бъде много трудно да изпълня. Нещо ми подсказваше, че трябва да спазя обещанието си пред Деб, преди да изпълня онова, което бях дал на Джен.
40
Имах нужда да бъда сред хора, в противен случай щях да започна да мисля за Али и да пропадна в мрачна бездна, от която да не се измъкна никога. Зачудих се дали да не отида в някой бар, но се страхувах, че едно питие може с лекота да доведе до десет. Коктейлите с уиски бяха твърде лесен начин да се притъпи болката. Затова се отправих към най-близкия търговски център.
Влязох вътре, преминах покрай безброй ненужни магазини и открих тиха, спокойна пейка. Бе в непосредствена близост до наситенозелено пластмасово дръвче. Тук можех да проведа няколко телефонни разговора и да наблюдавам хората, които преминаваха покрай мен. Реших да започна с най-трудните разговори. Покрай мен се разхождаха хванати за ръце влюбени тийнейджъри и спираха да се целуват и прегръщат под зеления неонов надпис „изход“.
Идеята за телефонните разговори ми хрумна в резултат на онзи хубав блъф, който бях пробутал на Алвис — че федералните наблюдават сестрите ми денонощно, тъй като смятат, че аз, Клайд Бар, съм ключът към залавянето на Ланс Алвис. Сега тази идея не ми се стори чак толкова невъзможна.
Използвах телефона, който бях взел от един от мъртвите нападатели, и се свързах с местното поделение на Агенцията за борба с наркотиците. Попитах отегчената секретарка дали мога да оставя съобщение за шефа й. „Предайте му — казах аз, — че човекът, когото се е опитал да проследи в Райфъл, иска да говори с него.“ Съобщих й, че могат да се свържат с мен на същия номер. Затворих и осъзнах, че през последната седмица съм прекарал повече време в разговори по тази досадна джаджа, отколкото през изминалите петнайсет години.
Докато чаках отговор, наблюдавах потока от безмълвни и безчувствени, сякаш зомбирани клиенти, които влизаха и излизаха от многобройните магазини. Порази ме разликата между тях и селяните, които бях виждал да се тълпят по пазарите на Третия свят. Това място бе толкова бездушно, изпълнено с мъже и жени, които купуваха неща, от които нямаха нужда. Мъкнеха найлонови торбички (които сами по себе си представляваха боклук), натъпкани с безполезни вещи. Никой не разговаряше с никого, повечето просто бяха забили погледи в телефоните си, докато влачеха крака по мръсните плочки.
Телефонът в джоба ми иззвъня.
— Да — казах аз.
— Обажда се специален агент Питърс. Агенция за борба с наркотиците. Вие ли сте оставили съобщението?
— Да. Искам да сключа сделка. Информация срещу услуга.
— Кой сте вие?
— Няма значение. Можем ли да се споразумеем?
— Ако разполагате с информация, обадете се на горещата ни линия.
Питърс замълча, но не затвори. Чувах как дъвче нещо.
— Знаете, че разполагам с важна информация. Затова ме следяхте. Търсите Алвис, нали? Преди момчетата ви да заседнат в планината.