Выбрать главу

— Знаеш ли къде мога да намеря някой от тези пилоти?

— Питан Джейкъб или Мег. Те се движат в този кръг, аз — не. Трябваше да ми кажеш, че са свалили тялото, Нейт. И да ме заведеш да го видя.

— Нямаше смисъл да се подлагаш на това. Не — продължи, преди тя да успее да възрази, — наистина нямаше.

Настани я на един стол и седна до нея.

— Чуй ме. Нямаше смисъл да го виждаш така. Нито за теб, нито за него.

— Мег го е видяла.

— И това я срина. Бях там и го зная. Ако искаш да направиш нещо за него и за себе си, иди и виж дъщеря си. Бъди й майка, Чарлийн. Утеши я.

— Тя не иска аз да я утешавам. Не иска нищо от мен.

— Може би. Но вярвам, че ако й предложиш, ще бъде по-добре и за теб. — Той се изправи на крака. — Отивам при нея. Искаш ли да й предам нещо?

— Кажи й, че имам нужда от помощ тук през следващите няколко дни, освен ако няма по-важна работа.

— Добре.

Беше съвсем тъмно, когато се върна у Мег. Тя изглеждаше по-спокойна и отпочинала. Възглавниците и одеялото върху канапето му подсказаха, че е поспала следобед пред огнището.

Беше мислил кой ще е най-добрият подход и й подаде букет от хризантеми и маргаритки, които беше купил от магазина „На ъгъла“. Не бяха съвсем свежи, но все пак бяха цветя.

— Това пък за какво е?

— Осъзнах, че вървим отзад напред. Аз те вкарах в леглото или ти мен и изпуснахме парата. А сега те ухажвам.

— Сериозно? — Тя ги помириса. Може и да беше клише, но тя обичаше цветята и харесваше мъжете, които се сещаха да ги поднесат. — И каква ще е следващата стъпка — да те забърша в някой бар?

— Мислех си по-скоро за среща, да речем на вечеря. Но би могла и да ме забършеш в някой бар. Ще ми хареса. Междувременно бих искал да стегнеш малко багаж и да дойдеш с мен в „Хижата“ тази нощ.

— Значи и през периода на ухажване можем да правим секс?

— Можеш да си вземеш отделна стая, но бих предпочел секса. Ако искаш, вземи и цветята. И кучетата.

— И защо да напусна уютния си дом, за да правя секс с теб в хотелска стая? — Тя раздели цветята и го погледна през тях. — Аха, заради тръпката в нашата „обратна“ връзка. Достатъчно глупаво е, за да ми хареса, Бърк, но бих предпочела да останем тук и да се преструваме, че сме в някой евтин мотел. Може да намерим дори някое порно по кабела.

— Това звучи много добре, но предпочитам да дойдеш с мен. Онази нощ някой е бродил из гората наоколо.

— За какво говориш?

Той й разказа за следите.

— Защо, по дяволите, не ми каза, докато беше светло и можех сама да ги разгледам?

Мег хвърли цветята на масата и тръгна да се облича.

— Почакай. Навалял е сняг — поне петнадесет сантиметра. Нищо няма да видиш. Ото и Питър вече обиколиха района. Не ти казах по-рано, защото си имаше достатъчно други проблеми. Така успя да си починеш на спокойствие. Опаковай каквото ти е нужно, Мег.

— Няма да позволя да ме прогонят от къщата ми, само защото някой се бил разхождал из гората. Дори ако допусна да ме обземе твоята параноя и заключа, че някакъв кретен ме е шпионирал с престъпна цел, няма да се махна оттук. Мога да…

— Да, знам — можеш да се справиш сама.

— Да не мислиш, че не мога? — Завъртя се на пета и влезе в кухнята. Когато той я последва, видя я да вади пушка от килера за метли.

— Мег.

— Млъкни. — Тя провери магазина. За негов ужас беше напълно зареден.

— Знаеш ли колко много злополуки стават, защото хората държат вкъщи заредено оръжие?

— Аз няма да застрелям нищо по погрешка. Ела навън. — Мег отвори вратата.

Беше тъмно, студено и трябваше да се разправя с вбесена жена със заредена пушка.

— Защо просто не влезем вътре и…

— Онова клонче, на два часа, на два метра височина и дванайсет метра оттук.

— Мег…

Тя вдигна пушката, прицели се и стреля. Изстрелът отекна в главата му. Петнайсет сантиметра от клончето отхвръкнаха встрани.

— Добре, можеш да стреляш. Получаваш златен медал. Сега да влезем.

Тя отново стреля и клонката подскочи като заек по снега. Дъхът й излизаше като пара, когато стреля за последен път и го унищожи. После събра празните гилзи, влезе вътре и прибра пушката.

— Получаваш отличен за точна стрелба — похвали я Нейт. — И макар че нямам намерение да се стига дотам, ще изтъкна, че да разпарчедосаш едно клонче, няма нищо общо с това да стреляш по нещо живо.

— Аз не съм като твоите глезени жени от Долните щати. Убивала съм лосове, бизони, карибу, мечки…