— И него сте познавали.
Ед се усмихна леко.
— Преди да се оженя за Арлийн. Или, както би казала тя, преди да ме е опитомила. Не винаги съм бил солиден гражданин и съпруг като сега. Пат беше… авантюрист. По свой начин и онези времена бяха хубави.
Той огледа кабинета, сякаш принадлежеше на някой друг и не може да си спомни как е попаднал в него.
— Още не мога да повярвам.
— За всички беше шок да разберат какво е станало с Галоуей.
— Мислех, че е заминал — всички мислеха така — и не бях изненадан. Пат беше неспокоен дух. Това го правеше толкова привлекателен.
— Двамата сте ходили заедно из планините.
— Божичко. — Ед се облегна назад. — Обичах изкачванията. Невероятната тръпка и дори несгодите. Още ги обичам, но рядко имам време за тях. От време на време уча сина си.
— Чух, че Галоуей бил добър катерач.
— Много добър. Макар че беше доста безразсъден. Прекалено безразсъден, за да се чувствам спокоен, дори когато бях на тридесет.
— Имате ли представа с кого може да се е изкачвал през онзи февруари?
— Никаква, мисля за това, откакто чухме новината. Може би случайно е срещнал някого или е водил група на зимно изкачване. Често го правеше импулсивно — за да спечели малко пари и заради тръпката. И един от тях го е убил, Бог знае защо. — Той поклати глава. — Не се ли занимава щатската полиция с разследването?
— Така е. Просто съм любопитен, неофициално.
— Съмнявам се, че ще открият кой е бил и защо го е направил. Минали са шестнайсет години. Господи — промърмори, — човек не забелязва как лети времето. В началото сам ръководех тази банка и живеех тук. Държах парите в онзи сейф.
Посочи към голяма черна каса.
— Не знаех.
— Бях на двадесет и седем, когато се озовах тук. Исках да си отвоювам едно кътче от пустошта и да го цивилизовам по свой начин. — Усмихна се. — Мисля, че направих точно това. Знаеш ли, семейство Хоп и съдия Ройс бяха първите ми клиенти. Искаше се голямо доверие, за да оставят парите си в мои ръце. Никога няма да забравя това. Но ние споделяхме една мечта и създадохме този град от нея.
— Хубав град.
— Така е и аз се гордея с ролята си в изграждането му. Старият Хайдъл беше тук, държеше „Хижата“. И той вложи парите си при мен след известно време. Появиха се и други. Пийч с третия, не, с втория си съпруг. Живееха извън града, но идваха тук на покупки и приказка от време на време. Когато той умря, тя се пресели в града. Ото, Бинг, Деб и Хари. За да живееш тук, трябва да имаш силен характер и големи мечти.
— Така е.
— Всъщност… — Ед си пое дъх през носа. — Пат също имаше своя мечта, имаше и характер. Не знам колко силен, но за сметка на това беше много забавен. Надявам се, че всичко ще приключи успешно. Мислиш ли, че някога ще разберем със сигурност какво е станало там горе?
— Шансовете не са много добри, но смятам, че Кобън ще отдели нужното време и усилия. Ще потърси пилота и хора, които са видели Галоуей, преди да се изкачи. Може би ще иска да говори и с вас. Да ви разпита кого е използвал най-често за пилот.
— Най-често беше Джейкъб. Но ако той го беше откарал, щеше да съобщи за изчезването му, — Ед вдигна рамене. — Логично е, че е бил някой друг. Нека помисля…
Взе сребърна писалка и разсеяно почука по бюрото.
— Спомням си, че когато Джейкъб се изкачваше с нас, понякога използваше… как му беше името… Един ветеран от Виетнам. Лейкс… Лукс. Да, така беше. Имаше и един маниак, наричаха го Двупръстия. Мислиш ли, че трябва да се обадя на Кобън и да му кажа за това?
— Няма да навреди. Трябва да се връщам. — Нейт стана и протегна ръка. — Надявам се, че се изяснихме, господин Улкът.
— Ед. Така е. Проклета бормашина. Платих твърде много за нея, затова ме е яд толкова. И тя, и въдиците са застраховани, но въпросът е принципен.
— Ясно. Слушайте, ще отида лично до хижата ви, за да поогледам.
По лицето на Ед се изписа задоволство.
— Ще ти бъда много благодарен. Сложих нова ключалка. Сега ще ти дам ключовете.
След като приключи с бесните лосове и заместник-кметове, Нейт се отби да види Роуз. Издаде подходящи според него звуци над бебето, което приличаше на черноглава костенурка, сгушена в розово одеяло.
Отби се на Пийч дай каже, че отива да огледа хижата на Ед. Импулсивно спря до кучкарника в „Хижата“ и взе Рок и Бул, за да могат да потичат на свобода.
Пътуването беше приятно. Беше сменил предпочитаната от Ото станция с кънтри и уестърн на друга, която пускаше алтернативен рок. Стигна до езерото под енергичния ритъм на „Блинк 182“.
Хижата на Ед стърчеше самотно върху нагънат пласт лед. Беше доста голяма и облицована с кедрови плоскости. Малко по-луксозна, отколкото беше очаквал, с посребрени от скрежа стени и островърх покрив.