— Щом се запознахме, веднага поисках да се омъжа за него. Хареса ми идеята му за вестника, за това, че е важно да се обръща внимание и на малките неща, а не само на големите.
От мястото си до Мег Кари погледна през прозореца към планините.
— Дойдох тук, за да преподавам, и останах, защото мястото ми влезе под кожата. Не бях много добра учителка, но исках да остана. Харесваше ми и че има много повече мъже, отколкото жени. Търсех си съпруг. — Тя хвърли кос поглед към Мег.
— Че кой не си търси?
Кари се засмя дрезгаво.
— Исках да се омъжа и да имам деца. Щом погледнах Макс, реших, че е подходящ. Беше умен, но не прекалено; хубав, но не толкова, че да го ревнувам от други жени. Малко див — повече, отколкото ми се искаше, — но от тези мъже, които знаеш, че можеш да поправиш с малко време и усилия.
Тя млъкна и учестеното й дишане показа, че се бори със сълзите.
— Наистина ли жените си правят такива списъци? Като за къща, която искаш да си купиш. Може да се ремонтира по мой вкус. Основите са солидни, има нужда само от малко освежаване. Нещо такова? — попита Нейт.
Кари се разсмя звънливо и притисна ръка към устните си.
— Правим ги. Или поне аз ги правех, колкото повече наближавах трийсетте. Не бях лудо влюбена в него, не беше голямата любов. Но го вкарах в леглото си и там се прояви добре. Още един плюс за него.
Настъпи кратка тишина, после Нейт се изкашля.
— А плюсовете за това различават ли се по големина или цвят?
— Не се тревожи, Бърк, и ти имаш плюс в тази графа — намеси се Мег и му хвърли поглед, изпълнен с благодарност и разбиране. Знаеше, че се опитва да разсее вдовицата. После се обърна към Кари. — Бяхте хубава двойка. И добър екип.
— Да, бяхме добър екип. Може да не е била бурна любов, но ще ви кажа кога окончателно се влюбих в него и разбрах, че няма връщане назад. В деня, когато взе дъщеричката си за пръв път. Изразът на лицето му, начинът, по който гледаше към мен, докато я държеше. Изненада и учудване, вълнение и ужас — всичко това беше изписано на лицето му. Не изпитах бурна страст, но се радвах на сърдечна, силна и истинска любов. — Той не е убил баща ти, Мег. — Тя отново погледна през прозореца. — Мъжът, който държеше така бебето, не би могъл да убие никого. Знам, че имаш причини да мислиш другояче, и искам да ти благодаря… за добротата ти да ме караш днес.
— И двете изгубихме хора, които обичахме. Нищо няма да докажем, ако се скараме заради това.
Жените, помисли си Нейт, са по-корави и по-устойчиви от всички мъже, които познаваше. Включително от него самия.
Откри Кобън веднага щом се приземиха и макар да изглеждаше коравосърдечно, остави Кари и Мег да се оправят с подробностите по освобождаване пепелта на Макс.
— Томас Кижински или Двупръстия. Той ми се струва най-вероятният пилот. Има още един, Лукс — сега работи във Феърбанкс. И още двама-трима, които Галоуей е използвал от време на време. — Остави списъка, който беше направил, на бюрото на Кобън. — Но според мен Кижински най-добре се връзва. Убит е няколко седмици след Галоуей.
— Промушен с нож. Разследването е заключило, че става дума за обир. — Кобън си пое дълбоко дъх. — Кижински е бил свързан с някои от лошите момчета. Залагал е сериозно, подозирали са го в продажба на наркотици. Когато са го убили, е дължал около десет бона. Следователят решил, че някой от кредиторите му си е върнал дълга в натура, но не можал да го докаже.
— И ти приемаш, че това е просто съвпадение?
— Нищо не приемам. Фактът е, че Кижински е водил безпътен живот и е умрял по същия начин. Ако той е бил пилотът, закарал Галоуей на последното му изкачване, няма как да ни го каже.
Кобън отново си пое шумно дъх през носа.
— Пресата ме притиска, Бърк.
— Да, гледах новините. Дадох и официално изявление.
— Виждал ли си подобна глупост? — Сержантът извади някакъв таблоид от чекмеджето си и го разтвори на бюрото. Заглавието крещеше:
ЗАМРЪЗНАЛ МЪЖ, ИЗВАДЕН ОТ ЛЕДЕНИЯ СИ ГРОБ
Имаше цветна снимка на Галоуей в пещерата, точно под заглавието.
— Трябваше да очакваш такива дивотии — започна Нейт.
— Сигурно някой от екипа, който го свали, е направил снимката. Изкарал е няколко долара, като я е продал на таблоидите. Лейтенантът ми диша във врата. Не искам и ти да правиш същото.