Ако не го гледаше внимателно, нямаше да забележи как ръката му посегна към кобура, нито как леко се отмести, когато й се усмихна.
— Мирише ми на храна и на жена. А това пробужда пещерните ми инстинкти.
— Пица „Пеперони“. Реших, че по това време ще имаш нужда от нещо горещо, което включва и мен.
— Съгласен и за двете. Защо си с раница?
Не беше го видяла да поглежда към нея.
— Бягам. Ще дойдеш ли с мен?
— Скарахте се с Чарлийн?
— Да, но не това е причината. Всъщност, донякъде се одобрихме. Просто трябва да се махна оттук, Бърк. Прекалено дълго време прекарвам сред много хора. Изнервям се. Реших, че пицата и малко секс в къщата ми ще ме отпуснат, преди да си го изкарам на някого и да се наложи да ме арестуваш.
— Добър план.
— Щях просто да си тръгна, но не го направих. Пиши ми червена точка.
— Готово. Защо не внесеш пицата? Аз ще потърся нещо, с което да я прокараме.
— Вече имам. — Тя бръкна с една ръка в сака и извади бутилка червено вино. — Свих я от бара на „Хижата“. Ще трябва да я изпием цялата, за да се отървем от доказателствата.
Докато минаваше покрай него, му подаде шишето, после влезе в кабинета и остави пицата на бюрото му.
Той беше затворил папката и изключил компютъра и точно покриваше дъската с одеялото, когато бе чул външната врата да се отваря.
— Салфетки? — попита тя.
Не беше кавалерско, но не искаше да я оставя сама в кабинета си.
— На бюрото на Пийч са. — Извади джобния си нож и отвори тирбушона. — Досега не съм го използвал. Трудоемко е, но случаят си струва. — Напъна се и извади тапата. — Готово.
Тя сложи салфетките и взе две чаши за кафе.
— Какво е това? — докосна с пръст края на одеялото.
— Недей. — Когато го погледна изненадано, той добави: — Просто недей. Да хапнем.
Седнаха и се отдадоха на виното и пицата.
— Защо работиш толкова до късно и сам? Времето ли убиваш, докато свърша работа?
— Отчасти. Но кажи ми, за какво се скарахте с Чарлийн?
— Сменяш темата.
— Така си е.
— Обвини ме, че съм неблагодарна и т.н. После говорихме за баща ми и за… други неща. За някои от тях беше права. Достатъчно, за да призная, че не й е било леко да живее с него и че по своя странен и дразнещ начин е правела всичко възможно. Че и двете сме го обичали повече, отколкото бихме могли да се обичаме помежду си.
Тя наля още вино и умишлено взе второ парче пица, макар стомахът й да се беше свил на възел.
— Под одеялото са снимките и документите за убийството на баща ми, нали? Гледала съм достатъчно полицейски филми, Бърк, и знам, че ги окачвате така, когато разследвате.
— Не разследвам нищо официално. Да, свързано е с баща ти и искам да не сваляш одеялото.
— И преди ти казах, че не съм някаква крехка гражданка.
— А аз ти казвам, че има неща, които не споделям с никого. И няма да ги споделя.
Мег мълчаливо се загледа в пицата си.
— С подобни изявления ли накара жена си да си намери друг мъж?
— Не — отвърна той с равен глас. — Изобщо не й пукаше за работата ми.
Тя притвори очи за миг, после се насили да срещне погледа му.
— Това беше евтин номер. Понякога съм способна и на такива. — Остави парчето пица. — Тази вечер не се харесвам особено. Трябва да се махна оттук, за да стана такава, каквато съм, когато се харесвам.
— Но първо дойде да ми донесеш пица и вино.
— Успял си да ме закачиш на куката. Не знам дали ще е задълго, но поне засега е така.
— Обичам те, Меган.
— За бога, не го казвай сега! — Тя скочи и задърпа косата си, докато крачеше наред-назад. — Когато съм в това отвратително настроение. Да не би нарочно да предизвикваш жените, Игнейшъс? Да не би да търсиш още някоя, която да разбие сърцето ти?
— В първия миг усещането беше като Големия взрив — продължи той спокойно. — Предполагам, че иначе нямаше да успее да ме извади от дупката, в която се въргалях цяла година. А сега, поне през повечето време, чувството уютно къкри в мен. Само от време на време се надига и тогава сякаш ме разтърсва мълния.
Мег спря и отново седна, защото стомахът й подскачаше нагоре-надолу.
— Бог да ти е на помощ.
— Да, и аз си го помислих. Но те обичам, и то не както обичах Рейчъл. Тогава бях планирал всичко — всяка разумна стъпка, всеки етап.
— А с мен не търсиш нищо разумно и нормално.
— Би било загуба на време.
— Не ми пробутвай тия. На задника ти е татуирано „дом и огнище“.
— Не. Ти си тази с татуировката, която, между другото, е много еротична. Може би когато решиш, че си влюбена в мен, ще мислим какво да правим нататък, но засега…
— Когато реша?
— Да, когато. Аз съм търпелив, Мег, и безмилостен по свой начин. Започвам да си връщам формата. Има какво още да се желае, но и това ще стане. Ще трябва да го приемеш.