Выбрать главу

Не знаеше достатъчно за лосовете и се боеше, че може да са злопаметни.

Снегът беше по-дълбок, отколкото бе очаквал, и той се изруга, че не си беше сложил снегоходките. Затова се опита да използва утъпканите следи.

Видя да пробягва нещо, което може би беше лисица, а когато спря да си поеме дъх, забеляза стадо дългокосмести сърни. Вървяха бавно, на няколко метра северно от него. Очевидно вятърът духаше към него, защото не му обърнаха особено внимание. Той пък спря и ги гледа, докато изчезнаха от погледа му.

Стигна до задната врата на Кари, мина покрай някаква градинска барака, до която имаше пристройка на колове — навярно склада им. Някой беше изчистил задното стълбище и до вратата имаше наръч дърва, покрит с импрегниран плат.

Отключи и влезе в нещо като комбинация между пералня и антре. Тъй като ботушите му бяха мокри и покрити със сняг, той ги събу и закачи палтото си.

Кухнята блестеше от чистота. Може би с това се занимаваха някои жени, когато трябваше да се преборят със скръбта. Изваждаха кофата и парцала. И лъскаха мебели, помисли си той, докато вървеше из къщата. Всичко блестеше от чистота. Сякаш никой не живееше тук.

Може би това беше идеята. Тя все още не беше готова да заживее отново.

Качи се горе, разпозна детската стая по плакатите по стените и хаоса на пода. Засега отмина спалнята на родителите им, където леглото беше старателно оправено, а покривката — преметната на облегалката на един стол.

Дали спи на стола, помисли си той, неспособна да легне на леглото, което е споделяла със съпруга си.

До спалнята беше кабинетът на Макс. Тук имаше прах и неразбория като в обикновения живот. Един от шевовете на тапицирания с кожа стол беше залепен с изолирбанд — работа на майстор аматьор. Самото бюро беше очукано и ожулено, очевидно купено втора ръка. Но компютърът върху него изглеждаше нов или много добре поддържан.

На бюрото имаше настолен тематичен календар. На всяка страница имаше рисунка и мисъл на деня. Темата на календара беше риболовът и на рисунката се виждаше карикатура на мъж, държащ дребна риба, който твърдеше, че била по-голяма, когато я уловил.

Датата беше 19 януари. Макс не се беше върнал у дома, за да откъсне страницата и да прочете шегата за следващия ден.

На нея не беше отбелязано нищо — нямаше удобна улика като среща с убиеца в полунощ.

Нейт прерови кошчето за отпадъци под бюрото. Намери още няколко страници от календара, по някои от които беше писано.

ИДИТАРОД ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА КУЧЕТАТА? КРАНЪТ В БАНЯТА ТЕЧЕ. КАРИ Е БЯСНА. ОПРАВИ ГО!

А онази от деня преди смъртта му беше покрита с многократно изписана една и съща дума — ПАТ. Нейт я взе и я сложи на масата.

Откри няколко плика, които показваха, че Макс е седял там и е плащал сметки през един от дните преди да умре. Имаше и обвивки от бонбони.

Претърси чекмеджетата на бюрото и откри чекова книжка с двеста и петдесет долара и шест цента след плащането на сметките — два дни преди смъртта на Макс. Имаше и три спестовни книжки. По една за всяко от децата му и една обща със съпругата му. Богатството им с Кари възлизаше на шест хиляди и десет долара.

Имаше пликове, ластичета, кламери, кутийка с телчета за телбод. Нищо необичайно.

В най-долното чекмедже откри четири глави от ръкопис, надписан:

ЗАСТУДЯВАНЕ

Роман

от Максуел Т. Хоубейкър

Нейт ги сложи на бюрото и претърси лавицата на стената. Добави към ръкописа кутия дискети и албум с изрезки от вестници.

След това седна да изпробва компютърните си умения.

Не беше нужна парола, което говореше, че Макс е нямал какво да крие. Докато преглеждаше документите, попадна на таблица, в която Макс беше вписал сумата на ипотеката и датите на вноски. Човек, загрижен за семейството си, помисли си Нейт, който е внимавал с парите.

Не откри никакви големи суми, нищо необичайно. Ако Макс беше изнудвал убиеца си, то не беше записвал получените суми в месечните си баланси.

Откри още страници от романа, както и началото на още два. Проверката показа, че винаги е правил копия на дискетите. Имаше няколко редовно посещавани сайта, предимно свързани с риболов.

Откри запазени съобщения от електронната поща — от колеги рибари, отговори от някакви хора, свързани с впрегатните кучета. Вероятно са щели да му послужат за статията за Идитарод.