— Защо? Да не би жена му да е лоша готвачка?
— И двамата обичат да се надуват, сякаш са по-добри от нас, останалите. Той е задник, но това важи за повече от половината население на света. — Бинг сви масивните си рамене. Беше все едно да гледаш как някоя планина се протяга. — Но иначе нямам нищо против него.
— Сещаш ли се за някого, който ти има зъб? Който би искал да ти създаде проблеми?
— Гледам си работата и очаквам хората да правят същото. Ако на някой това му пречи, ще му…
— Разбиеш мутрата — довърши Нейт. — Ще върна вещите на Ед. Благодаря, че ги донесе.
Бинг поседя още миг, барабанейки с дебелите си пръсти по широките си бедра.
— Не понасям кражбите.
— Аз също.
— Не разбирам защо заключваш човек, който е пийнал няколко чашки или е фраснал някого в мутрата, но с крадците е друга работа.
Според Нейт, той казваше истината. В досието му бяха отбелязани прояви на насилие, но не и кражби.
— И?
— Някой е откраднал ловния ми нож и резервните ръкавици от работилницата.
Нейт взе друг формуляр.
— Опиши ми ги.
— Ами просто ловен нож. — Той изсъска през зъби, когато видя, че Нейт продължава да го гледа в очакване. — Петнадесетсантиметрово острие, дървена дръжка. Ловен нож.
— Ами ръкавиците? — попита Нейт, докато записваше описанието.
— Работни ръкавици, за бога. От телешка кожа, с подплата. Черни.
— Кога забеляза, че са изчезнали?
— Миналата седмица.
— А защо ми го казваш чак сега?
Бинг помълча малко, после отново раздвижи огромните си рамене.
— Може би не си пълен глупак.
— Трогнат съм. Чакай да си избърша сълзите. Заключваш ли си работилницата?
— Никой не е толкова глупав, че да ми пипа нещата.
— Винаги има първи път.
Когато остана сам, очаквайки градския лекар да дойде и да прецени психическото състояние на Тоби, Нейт се зае да прегледа докладите на бюрото си. Доста са, помисли си. Не толкова, на колкото беше свикнал в Балтимор, но все пак сериозен брой. И включващи дребни кражби и вандализъм.
Достатъчно, за да му създават работа през последните две седмици. Беше толкова зает, че му оставаше малко време за неофициалното разследване.
Може би това не беше съвпадение. Може би не беше космическо напомняне, че вече не е в отдел „Убийства“.
Може би някой се бе уплашил.
— Повика Ед и видя как лицето му просветна, когато съзря въдиците и бормашината.
— Разбирам, че това са твоите вещи.
— Те са. Бях ги прежалил, смятах, че вече се намират в някоя заложна къща в Анкъридж. Добра работа, шериф Бърк. Арестувахте ли виновника?
— Не. Бинг ги открил между своите неща в бараката си снощи. Донесе ги още тази сутрин.
— Но…
— Има ли причина, според теб, Бинг да разбие хижата ти, да я изпише с графити, да открадне тези неща и после да ми ги донесе?
— Не. — Ед поглади въдиците. — Предполагам, че не, но все пак факт е, че са били у него.
— Единственият факт е, че ги е намерил и ги върна. Искаш ли да повдигнеш обвинение?
Ед издиша шумно и за миг по лицето му се изписа вътрешна борба.
— Ами… Честно казано, не виждам защо Бинг ще ги вземе и още по-малко, защо ще ги връща, ако го е направил. Важното е, че си ги получих. Но остава вандализмът и кражбата на почти пълна четвъртинка уиски.
— Ще оставя случая отворен.
— Добре тогава. — Той кимна към прозореца, зад който се виждаше как ледът плува върху тъмносините води. — Ти преживя първата си зима.
— Така изглежда.
— Има хора, които не очакват да останеш и за следващата. Аз също се чудех дали ще се върнеш в Долните щати, след като договорът ти изтече.
— Зависи дали градският съвет ще ми предложи да го подновим.
— Досега не съм чул никакви оплаквания. Е, поне нищо сериозно. — Ед взе въдиците и бормашината. — Ще ги прибера някъде.
— Трябва да се подпишеш, че си ги получил. — Нейт побутна формуляра през бюрото. — Необходимо е да спазим процедурата.
— Разбира се. — Ед сложи подписа си на нужните места. — Благодаря, шерифе. Радвам се, че си ги получих обратно.
Нейт забеляза погледа му към покритата дъска, беше третият, откакто бе влязъл. Но не попита нищо, нито коментира.
Когато Ед си тръгна, Нейт затвори вратата, после отиде и свали одеялото от дъската. Върху списъка с имена направи с молив черта, която свързваше имената на Бинг и Ед. И сложи въпросителна.
Следобед отново се заоблачи и Нейт видя червеното петно на самолета на Мег през облаците. Връщаше се от повикване. Бяха се обадили, че е открит труп в потока в Зловещата гора. Оказа се, че са само чифт ботуши, забити в снега, които туристи, наели близката колиба, бяха забелязали през бинокъл, докато наблюдавали птиците.