Вероятно ботушите бяха оставени от други като тях, мислеше си Нейт, докато ги прибираше в колата.
После чу познатия рев на самолетен мотор и видя как Мег се спуска от облаците.
Когато стигна до малкия кей на реката, тя вече беше кацнала. Приводняването беше друг белег за наближаващата пролет, помисли си той. Тръгна към нея, усещайки как кеят се люлее под краката му. Тя и Джейкъб разтоварваха покупките.
— Здравей, хубавецо. — Мег сложи един кашон върху кея и той отново се разтърси. — Видях те край гората и сърцето ми заби бясно. Нали, Джейкъб?
— Ескимосът се усмихна под мустак и отнесе голям кашон до пикапа си.
— Купих ти подарък.
— Така ли? Дай ми го.
Тя бръкна в друга кутия, поразрови се и извади кутийка презервативи.
— Реших, че може да ти е неудобно да си ги купуваш лично от магазина.
— Но смяташ, че няма да изпитам неудобство, когато ги развяваш под носа ми насред улицата. — Изтръгна кутийката от ръката й и я прибра в джоба на якето си.
— Купих ти три кутии, но ще сложа другите две на сигурно място.
Мег му намигна, после посегна да вдигне един кашон. Той я изпревари.
— Аз ще го взема.
— Внимателно. Това е старинен сервиз за чай. Бабата на Джоана иска да й го подари за тридесетия и рожден ден. Мег взе друга кутия и тръгна с него. — Какво правиш на пристанището, шерифе? Търсиш пропаднали жени?
— Е, май намерих една.
Тя се разсмя и леко го сръга с лакът.
— Ще видим дали е твой тип по-късно.
— Днес има кинопрожекция.
— — Прожекциите са в събота.
— Не, изместиха ги, не помниш ли? Заради пролетния бал на гимназията.
— Да, вярно. Нося няколко рокли за него. Какъв е филмът?
— Два са. „Шемет“ и „Задният прозорец“.
— Пуканките са от мен.
Натовари кутията в пикапа и го загледа, докато той слагаше вътре кашона.
— Изглеждаш уморен, шерифе.
— Много хора ги е хванала пролетната треска. Имам толкова работа, че не ми остава време да се занимавам с нещата, които ми харесват.
— Явно не говориш за голото ми тяло. — Хвърли поглед назад към самолета, където Джейкъб сваляше последните кутии. — Баща ми е мъртъв от шестнадесет години. Времето е относително нещо.
— Искам да приключа разследването заради теб. Заради него. И заради себе си.
Мег нави кичур от косата му около пръста си. Той й беше позволил да го подстриже. А това показва, помисли си тя, че е смел мъж. Или безнадеждно влюбен.
— Ето какво ще ти предложа. Нека тази вечер си починем. Да отидем на кино, да ядем пуканки и да се веселим.
— Имам повече въпроси, отколкото отговори. Ще трябва да ти задам някои от тях. Може да не ти харесат.
— Тогава задължително трябва да си вземем свободна вечер. Но сега се налага да разнеса покупките. Ще се видим по-късно.
Тя скочи в кабината на камиона и небрежно махна на Нейт, докато Джейкъб потегляше. Но го гледа в огледалото за обратно виждане, чак докато завиха.
— Изглежда угрижен — забеляза Джейкъб.
— Такива като него винаги са угрижени. Не знам защо това толкова ми харесва.
— Защото иска да те защитава, а никой друг досега не го е правил. — Леко се усмихна, когато тя го погледна въпросително. — Аз те учех, изслушвах те, грижех се за теб. Но никога не съм те защитавал.
— Нямам нужда от това. Нито го искам.
— Не, но ти харесва.
— Може би. Може би. — Имаше нужда да размисли върху това. — Но скоро моите и неговите желания ще се сблъскат като насрещни влакове. Тогава какво?
— Зависи кой ще оцелее след сблъсъка.
Мег се засмя с половин уста и опъна крака.
— Той няма никакъв шанс.
Беше се надявала да има време да се прибере, да се изкъпе и изтупа, да подготви обстановката за сексмаратона. Това беше начин да поддържа отношенията им интересни, първични и неангажиращи, призна си тя. Но смяташе, че няма нищо лошо, ако той за малко забрави за ангажиментите си.
Нейт мислеше прекалено много, а това беше заразно.
Но след като разнесе покупките и получи парите си, не й остана време. Трябваше да опече пуканките в кухнята на „Хижата“, докато Големия Майки правеше серенада от известни мелодии.
Беше приятно да го слуша, докато работи. Освен това Мег узна новините от Роуз, която влизаше и излизаше от кухнята, порадва се на снимките на Уилоу и новите снимки на детето на Майк.
Все едно съм у дома, помисли си тя, в топлата кухня, където се готви сред бъбрене и музика. Освен това можеше да отмъкне и парче от сладкиша с ябълково пюре на Големия Майк.
— Значи имаш среща и ще ходите на кино — подхвърли той между песните. — Колко романтично.