— Беше минал около час от паузата. Когато излязохме навън между филмите, кучето не беше там. А имаше прекалено много кръв, за да е било убито на друго място и донесено. Познаваш ли това куче?
— Разбира се. Старият Юкон. — Очите му се навлажниха и лекарят ги изтри с ръка. — Познавам го.
— Създавал ли е проблеми? Да е нападал някого или да го е ухапал?
— Юкон ли? Едва имаше зъби, за да си сдъвче храната. Беше дружелюбен и безобиден. Може би затова ми е толкова трудно да го приема. — Извърна се за миг, опитвайки се да се овладее. — Макс… С Макс беше ужасно. Все пак, ставаше дума за човек. Но това куче… Това куче беше старо и мило. И беззащитно.
— Седни, ако ще ти помогне.
Но самият Нейт остана прав, загледан в кучето. Козината му беше покрита с кръв и още мокра от дъжда.
— Съжалявам, шерифе. Хората мислят, че лекарите са свикнали с такива неща. — Кен си пое дълбоко дъх и издиша шумно. — Какво искаш да направя сега?
— Джо и Лара ще дойдат всеки момент. Искам да ги задържиш отвън, докато аз приключа.
— Какво ще правиш?
— Ще си свърша работата. Просто ги задръж навън, докато ти кажа.
Взе фотоапарата и направи още снимки. Не беше съдебен лекар, но бе виждал достатъчно трупове и присъствал на много аутопсии, за да прецени, че ударът с нож беше нанесен отгоре и малко изотзад. Отляво надясно. Убиецът беше стиснал кучето между краката си, вдигнал главата му и нанесъл удара.
Руква кръв и облива ръкавиците, а може би и ръкавите му, възможно е да е изпръскала и обувките му. Кучето пада и убиецът забива ножа в гърдите му. Изхвърля ръкавиците и изчезва.
Трябвали са му само няколко минути, използвал е прикритието на дъжда и факта, че няколкостотин души в сградата са били съсредоточени върху приключенията на Джими Стюарт.
Доста рисковано, помисли си Нейт, докато проверяваше дръжката на ножа за отпечатъци, но добре планирано. И хладнокръвно извършено.
По ножа нямаше никакви други следи, освен кръвта. Той го сложи в пликче и го прибра заедно със снимките в найлонова торба. После излезе, за да разговаря със семейство Уайз.
Когато тръгна да търси Бинг, дъждът беше преминал в мокър сняг. Механикът беше в огромния си гараж до къщата. Слушаше метеорологичната станция по радиото, лежейки под камиона си.
Вътре имаше още няколко превозни средства, а на няколко блокчета бе повдигнат някакъв двигател. Едно от чекмеджетата на огромната ръждясала кутия за инструменти беше отворено. Над дългия тезгях имаше поставка с още инструменти, а на календара до нея се пъчеше полугола блондинка с огромни гърди.
Голяма шевна машина — шевна машина? — стоеше върху дървената маса отстрани. Над нея бе окачена глава на лос.
Гаражът миришеше на бира, цигари и машинно масло.
Бинг погледна към Нейт, затворил едно око заради дима, който се вдигаше от цигарата в ъгълчето на устата му.
— Ако и утре продължи да вали, реката ще залее улица „Лунатик“. Ще ни трябват чували с пясък.
Чували с пясък, помисли си Нейт и хвърли поглед към шевната машина. Не можеше да си представи Бинг да шие, но на този свят ставаха и по-големи чудеса.
— Излезе рано от киното.
— Достатъчно видях, а и утре сутрин ще имам доста работа. Какво значение има?
Нейт се приближи и му показа пликчето с ножа.
— Твоят ли е?
Бинг се обърна и извади цигарата от устата си. Но трябваше нещо повече от цигарен дим, за да не види кръвта по дръжката и острието.
— Прилича на него. — Хвърли цигарата и я смачка върху бетона. — Да, моят нож е. Изглежда някой го е използвал. Къде го намери?
— Забит в кучето на Джо и Лара, Юкон.
Бинг отстъпи назад. Беше реакция на човек, ударен изневиделица.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите?
— Някой е прерязал гърлото на кучето, а после е забил ножа в гърдите му, за да го открия по-лесно. Кога излезе от киното, Бинг?
— Някой е убил това куче? Някой е убил Юкон? — Постепенно смайването в очите му отстъпваше пред осъзнаването. — И ти смяташ, че аз съм го убил? — Ръката му здраво стисна гаечния ключ. — Това ли искаш да кажеш?
— Ако се опиташ да ме удариш с това, ще те гръмна. Спести си унижението, защото ще го направя, без да ми мигне окото. Свали го. Веднага.
Тялото на Бинг се разтресе от ярост.
— Ти лесно избухваш, нали? — спокойно попита Нейт. — Това е причината да се нахвърляш върху хората, затова са те тиквали понякога зад решетките. Сега ти иде да ми смачкаш черепа като яйце с този ключ. Хайде, опитай.
Бинг запрати ключа през помещението. От стената отхвърча парче мазилка. Дишаше като парен локомотив и лицето му бе червено като тухла.