Нейт ги разпита подробно с кого са говорили, кои е седял до тях.
— Някой някога оплаквал ли се е от кучето/
— Не. — Джо въздъхна. — Е, може би няколко пъти, когато беше малък. Лаеше, дори листо да падне. Веднъж се беше измъкнал и надъвкал ботушите на Тим Трип. Но това беше преди години, а и Тим много се смя, защото проклетите ботуши бяха по-големи от Юкон. Като порасна, се укроти.
— Ами вие двамата? Напоследък имали ли сте проблеми с някого? Някакви разправии?
— С Кльощавия Джим се бяхме поразгорещили за Идитарод. Но това е нормално. Хората се палят, когато защищават любимците си.
— Викнах Джини Ман в училище, защото момчето й два пъти беше избягало от час. — Лара извади хартиена салфетка. — Не беше никак доволна.
— На колко години е синът й?
— На осем. — Тя бързо примигна. — Господи, Джошуа не би могъл да причини това на Юкон. Той е добро момче — просто не обича да ходи на училище, но не би убил кучето ми, защото ми е ядосан. Джини и Дон също са добри хора. Не биха могли…
— Добре. Ако се сетите нещо друго, кажете ми.
— Искам… да ти се извиня, че така ти се нахвърлих.
— Няма нищо, Лара.
— Не, не беше правилно. Беше направо отвратително… Ти спаси живота на сина ми.
— Това вече е преувеличено.
— Ти помогна да го спасят, а за мен това е достатъчно. Не трябваше да се държа така. Джо се опита да ме укроти, но аз не му позволих. Обичах горкичкото куче.
След като си тръгнаха, Нейт махна одеялото от дъската. Докато забождаше снимките, направени предишната вечер, влезе Питър.
— Може ли, шерифе?
— Да.
— Трябваше да успокоя госпожа Уаиз, но бях объркан. Със Стивън често се мотаехме заедно и… Отраснах с това куче. Дядо ми имаше впрегатни кучета и те бяха страхотни. Но не е същото като домашен любимец. Дори когато Стивън отиде в колеж, понякога се отбивах да видя Юкон. Затова ми беше толкова трудно и снощи.
— Трябваше да ми кажеш.
— Аз… Бях объркан. Шерифе? Така ли ще стои вече дъската? Ще трябва ли да забождаме копия от докладите и други документи, свързани със случая?
— Не.
— Но… Вие сложихте снимките на Юкон.
— Така е.
— Смятате, че онова, което стана с него, е свързано с останалите случаи? Може и да съм глупав, но не разбирам.
— Може да се окаже глупаво, че правя връзка.
Питър пристъпи по-близо.
— Защо мислите така?
— Досега не съм си изяснил какъв мотив би имал някой да убие това куче. — Нейт отиде до бюрото си, отключи едно чекмедже и извади пликчетата с ножа и ръкавиците. — Тези са на Бинг. Вчера сутринта ми съобщи, че са му ги откраднали.
— Бинг? — очите на Питър се разшириха. — Бинг?
— Доста е избухлив. Има досие и повечето му провинения са свързани с насилие. С агресивно поведение.
— Да, но… Господи.
— Имаме няколко дни, за да се занимаем със случая. Бинг се скарва с Джо. Или Джо и Лара правят нещо, което го ядосва. Вбесява се и решава да им даде урок. Замисля да убие кучето, затова идва да ми каже, че ножът и ръкавиците са откраднали. Излиза по време на паузата снощи, знаейки, че семейство Уайз са в киното. Води кучето, убива го и оставя ножа и ръкавиците, защото ги е обявил за откраднати. После се връща на работа в гаража си.
— Ако е бил бесен на семейство Уайз, защо просто не е набил господин Уайз?
— Добър въпрос. Друга възможност е някой да е искал да натопи Бинг. Той дразни много хора, така че е напълно възможно.
Нейт приседна на бюрото, без да сваля поглед от дъската.
— Открадва му ножа и ръкавиците. Убива кучето и ги оставя, за да ги намерим. Или…
Той отиде до плота и включи машината за кафе.
— Да се запитаме каква може да е връзката между убийството на Галоуей, смъртта на Макс и закланото куче.
— Точно това не ми е ясно.
— Убиецът ни е оставил една сериозна улика. Истинска или подвеждаща, зависи как я разглеждаш. Гърлото на кучето беше прерязано. От това е умряло. Но убиецът не хвърля ножа, а преобръща кучето, за да го забие в гърдите му. Защо?
— Защото е побъркан, гаден и…
— Остави това и погледни дъската, Питър. Погледни Галоуей и погледни кучето.
Питър го послуша и Нейт забеляза как се бори с чувствата си. Как се насилва да погледне към ужасните снимки. После издиша, сякаш досега беше сдържал дъха си.
— Рана в гърдите. И двамата имат забито острие в гърдите.
— Може да е съвпадение, а може някой да се опитва да ни каже нещо. Сега да продължим. Каква е връзката между Галоуей, Макс и семейство Уайз?
— Не знам. Стивън и родителите му се преместиха тук, когато бях на около дванадесет. Галоуей вече беше заминал. Но познаваха господин Хоубейкър. Господин Уайз пускаше обяви във вестника му за компютърната си фирма. А госпожа Уайз и госпожа Хоубейкър посещаваха един и същи курсове. По гимнастика и по шиене на юргани — на него ходи и Пийч.