— Нещо друго ги свързва. Доколкото знаем, не са познавали Патрик Галоуей. Шестнадесет години всички са смятали, че той е заминал, а сега вече не мислят така. Защо?
— Защото го намериха в пещерата… Стивън… Стивън го намери.
— Преди шестнадесет години извършваш убийство и се измъкваш, а после някакво тъпо колежанче и приятелите му те прекарват. — Нейт чуваше как кафето капе в каната. Вбесен си. Ако не се бяха оказали там — по това време и на — това място, — всичко щеше да бъде наред. Още една лавина — естествена или предизвикана от щатската полиция, за да прочисти планината — и пещерата можеше отново да бъде заровена. Години наред или завинаги, ако имаш късмет. — Той приседна на бюрото, докато чакаше кафето.
— И сега трябва да убиваш. Да убиеш Макс или да го накараш да се самоубие. Измъкваш се и този път. Убеден си в това. Искаш да го вярваш, но в Лунаси вече има полиция. Не са само щатските полицаи, но и тези под носа ти. Какво би направил?
— Аз… не разбирам.
— Отвличаш им вниманието. Вандализъм, дребни кражби. Малки неща, които да им създават работа, в случай че си мислят за нещо по-важно. Връщаш си на тъпото колежанче и същевременно даваш на ченгетата още нещо, над което да си блъскат главите. С един куршум — два заека. Но не можеш да устоиш и да не се погавриш с тях. Затова имитираш първото убийство, забивайки ножа в гърдите на кучето.
Нейт стана и наля кафе на двамата.
— Ако си много арогантен и самоуверен, би могъл да използваш собствения си нож и ръкавици. Бинг Карловски би могъл да го направи. Но ако си много хитър и самоуверен, ще вземеш чужди, за да насочиш разследването по лъжлива следа. В такъв случай, защо точно към Бинг? Каква връзка има той?
— Кълна се, не знам. Опитвам се да схвана всичко това. Може би не е нужно да има връзка. Бинг е свадлив. Вбесява хората. Или пък е било най-лесно да откраднеш неговия нож.
— Нищо не е случайно. Не и този път. Трябва да открием къде е бил Бинг през февруари 1988.
— Как?
Нейт отпи от кафето.
— Като начало, смятам да го попитам. Междувременно искам показания от всички, които бяха на кино, и от всички, които не бяха. Това ще отнеме време. Кажи на Пит да направи списък на живеещите в града и да го раздели на три части. Всеки от нас ще поеме по една.
— Веднага ще й кажа.
— Питър — спря го Нейт. — Не трябваше ли снощи да бъдеш дежурен?
— Да, но Ото каза, че не му се ходи на кино, и се разменихме. Нали нямате нищо против?
— Не, разбира се. — Нейт отново отпи от кафето. — Добре. Иди и накарай Пийч да се заеме със списъка.
После отиде до дъската и свърза имената на Джо и Лара Уайз с Макс и Бинг.
— Нейт? — Пийч надникна вътре. — Още ли искаш да задържам обажданията?
— Не, защо?
— Има съобщение за стрелба, видели са и мечка. Същите хора, които съобщиха за трупа, който се оказа чифт ботуши. Казах на Ото да се заеме, тъй като и без това патрулира. Взели за стрелба шума от камиона на Декс Трилби, който е по-стар и от мен.
— А мечката се оказала катеричка, застанала върху пън?
— Не, мечката си е била мечка. Глупавите туристи наредили хранилки около къщичката, за да привличат птичките. Мечките умират за прясна храна за птички. Ото я прогонил и ги накарал да махнат хранилките. Малко е ядосан, че му се наложи да ходи на два пъти дотам днес. Затова реших, ако има още повиквания, да ги разпределям между теб и Питър.
— Добре.
— Току-що дойде Кари Хоубейкър и иска да те види. Помоли дай дам полицейската хроника за седмицата.
— Добре. Доколкото разбирам, „Лунатик“ отново ще излиза.
— Така изглежда. Казва, че иска за вестника официално изявление за случилото се снощи. Искаш ли да го напиша?
— Не. — Той метна одеялото върху дъската. — Покани я.
Кари изглеждаше по-добре от последния път, когато я беше видял. Стоеше по-изправена и около очите й нямаше такива големи сенки.
— Благодаря, че ме прие.
— Как си? — попита Нейт и затвори вратата.
— Продължавам напред. Добре е, че имам децата — те се нуждаят от мен — и вестника. — Тя седна и сложи в скута си платнената чанта, която носеше. — Не съм дошла само за полицейската хроника. Макар че случилото се с Юкон е ужасно.
— Така е.
— Искаше да си припомня времето, когато Пат изчезна. Да напиша всичко, което се сетя. Направих го. — Отвори чантата и извади няколко листа. — Мислех, че ще си спомня всичко. Че замисля ли се достатъчно, спомените ще ме залеят. Но това не стана.