— И преди, и след това. Винаги я е харесвал. Но вечеряхме заедно няколко пъти и той се държа като идеалния кавалер. Честно казано, по-кавалерски, отколкото ми се искаше. Но определено не си търсех партньор като Бинг.
— Защо?
— Твърде огромен и груб е. Излязох с Джон, защото ми допадаше и физически, и интелектуално. С Ед също, защото — защо не? Дори с Ото, след като се разведе. Една жена Дори ако не е много хубава и е минала тридесетте — има голям избор на място като това, стига да не подбира много. Но аз избрах Макс.
Тя се усмихна отнесено.
— И пак бих го направила. — После се опомни. — Ще ми се да ти кажа нещо повече. Когато си спомням за онова време, мисля, че Макс беше угрижен. Но той винаги беше угрижен, когато работеше по книгите си. Понякога не ги пипаше месеци наред и тогава всичко беше нормално. Но започнеше ли да работи върху някоя от тях, се затваряше. Бях по-щастлива, когато ги забравяше.
— След като се оженихте, някой ухажвал ли те е?
— Не. Помня как Бинг ми каза пред Макс, че се продавам евтино или нещо подобно.
— И?
— Нищо. Макс се пошегува и го почерпи едно. Той не обичаше конфронтациите. Би направил всичко възможно, за да избегне конфликта, и според мен това е причината да не стане репортер в голям градски вестник. Видя какво направи, когато ти му отказа интервю. Отиде при Хоп. Така действаше. Не би дошъл лично да се разправя с теб, защото нямаше оръжия, за да води битка. Никога не е имал.
— Обичаше ли Макс киното?
— Както всеки друг в Лунаси. Това е една от формите на обществено забавление. Обичаше да пише за филмите, които гледахме. И като заговорихме за кино, наистина искам изявление за случилото се снощи.
— Пийч ще ти даде материалите за полицейската хроника.
— Да, но мисля, че за нещо такова трябва да пишем по-обстойно. Ото го намери — започна тя и посегна да извади бележника си.
— Да. Дай ми няколко дни, Кари. Дотогава ще мога да ти кажа нещо по-определено.
— Искаш да кажеш, че скоро възнамеряваш да арестуваш някого?
Нейт се усмихна.
— Виждам, че журналистът в теб отново е на поста си. Искам да кажа, че трябва да напиша изявлението.
Тя стана.
— Радвам се, че децата не бяха с нас на кино. Настоявах да дойдат, за да излязат и да направят нещо нормално Но те предпочетоха да поканят приятели на пица. Утре ще намина пак.
— Чудех се — каза Нейт, докато я изпращаше до вратата — дали Макс е харесвал „Междузвездни войни“?
Тя го погледна изненадано.
— Откъде ти хрумна?
— Опитвам се да направя връзка.
— Не. Не само не ги харесваше, което ме учудваше, защото обичаше фантастика, но и не ги гледаше. Преди седем години имахме киномаратон с трите серии. По случай двадесет години от създаването на първата. Той не дойде, а децата много искаха да ги гледат. Трябваше да ги заведа сама. И да напиша рецензия за вестника. Когато излязоха новите серии, заведох децата чак до Анкъридж за първата прожекция. Той си остана у дома. Откъде ти хрумна това?
— Такива сме си ние, полицаите. — Леко я побутна навън. — Не е важно. Говори с Пийч за хрониката.
Нейт беше пресметнал така нещата, че да се появи в „Хижата“, когато Бинг и екипът му обядваха. Влезе точно когато Роуз носеше на механика бира. Погледите им се срещнаха над нея. Той се упъти към тях и кимна за поздрав на двамата мъже от другата страна на масата.
— Момчета, бихте ли седнали някъде другаде, защото с Бинг имаме личен разговор?
— Това не им се хареса, но си взеха чашите с кафе и се преместиха в съседното празно сепаре.
— Чакам си обяда — започна Бинг — и имам правото да си го изям, без да седиш тук и да ми разваляш апетита.
— Видях, че сте запълнили голямата дупка. Благодаря, Роуз — каза Нейт, когато келнерката сложи пред него обичайното кафе.
— Ще обядвате ли, шерифе? й
— Не. Поне засега. Реката още се държи — продължи разговора с Бинг. — Може би няма да имаме нужда от онези чували с пясък.
— Може да е така, а може да не е.
— Къде беше през февруари 1988?
— Откъде да знам, по дяволите!
— Тогава „Доджърс“ от Лос Анджелис спечелиха купата по бейзбол, а „Форти найнърс“ — суперкупата. И Шер взе „Оскар“.
— Тъпотии от Долните щати.
— И Сюзън Бучър за трети път спечели Идитарод. Беше невероятно за момиче от Бостън. Завърши гонката за единадесет дни и малко по-малко от дванадесет часа. Може би това ще освежи паметта ти.
— Да, спомням си, че изгубих двеста кинта заради нея. Проклета жена.
— Е, какво си правил няколко седмици преди да изгубиш двете стотачки?
— Човек не забравя, че е изгубил пари заради жена, но това не значи, че си спомня кога си е чесал задника или се е облекчавал.